Дачия Форум

Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Споделете чувства и снимки от пътешествията си с Вашата Dacia

Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот Dragan_Trial » Пон Окт Пон, 15 Окт 2012 07:49:56 +0000, 2012 7:49 am

След като изкарахме почти цяла година без нито ден отпуска, решихме че е крайно време да се попътува отново...

Не успяхме да удържим на ниските цени на WizzAir до Будапеща и за 60 лева на човек в прелетяхме до столицата на Унгария с едни наши приятели. Тъй като в Будапеща бяхме без Dacia, няма да се спирам подробно на нея. Накратко - всичката им храна е панирана, но вкусна; градът е много добре устроен за туристите и е пълен с такива; най-добрият начин за разглеждане на града е с двудневен билет за двете линии двуетажни автобуси и корабче по Дунав; заслужава си да посетите хълма в Буда с двореца, църквата свети Матиас и рибарския бастион, в Пеща задължително да разгледате сградата на парламента и отвътре (безплатно за европейски граждани), църквата свети Стефан, площадът на героите и готините улички. Много ме изкефи един леден бар, в който масите, столовете, стените и чашите бяха от лед. За по-любопитните съм нащракал 800 снимки от четиридневното ни посещение на Будапеща. Гранд тотал разходи около 450 лева на човек.

От Будапеща се кацнахме в 23 часа във вторник. В сряда в 7 часа сутринта бойната група (баща ми, Таня и аз - отляво надясно) беше заредена в Sandero-то на път за Игуменица, Гърция. По път спряхме в Благоевград да изтеглим малко (много) Евро, които да похарчим в следващите дни. Пътят до границата с Гърция не беше много натоварен и от София до Кулата стигнах със завидния среден разход от 3,3л/100км. С доста зор натъпках вече и без това препълнения резервоар с още 10 литра от последното ЕКО в България - все пак това беше последната ми възможност да заредя за 1,34 евро/литър. В България съм карал с около 70-80км/ч на пета предавка.

Маршрутът в Гърция ни беше от Промахонас, през Солун, надясно (на запад) по магистралата чааак до Игуменица. След Солун магистралата е в перфектно състояние и доста равна. В един момент обаче се показаха едни планини и започнахме да се движим от тунел на мост в тунел... Имаше доста впечатляващи тунели (над 4 километра), така че смятам, че трите такси по две евро, които платихме, си заслужаваха всеки цент. Движил съм се в Гърция с около 120км/ч и разходът се качи над 4 л/100км. Магистралата свършва в пристанището на Игуменица. Много готино - ако имаш предварително закупен билет, можеш само да намалиш и да се качиш на ферибота. Ето тук можете да видите трака от пътуването между София и Игуменица.

Е, на нас ни се наложи да намалим доста, защото южните ни съседи ни сюрпризираха, че точно пък в този ден били стачкували и фериботът, който искахме да хванем в 23 часа, няма да отпътува, нито пък друг плавателен съд ще напусне пристанището на Игуменица до края на деня. Шах! Нищо де, видяхме тази снимка на града
и решихме, че да останеш затворник в Игуменица все пак не е най-лошото, което може да ти се случи. Закупихме си билет от Игуменица до Бари (двупосочен с отворена дата за връщането) за утре в 6 часа за трима човека (без каюти) и един автомобил срещу скромните 403 евро и отидохме на плаж. Той поне беше доста приятен. След като поспахме малко на плажа намерихме и хотел - доста помпозен, срещу 60 евро за тройна стая и с гледка към стачкуващите фериботи. Тъй като ми казаха, че дизела в Италия бил значително по-скъп, успях да набутам 20 литра в резервоара на Sandero-то на "евтините" 1,57 евро/литър. Винаги сме били фенове на гръцкият начин на живот, затова се забихме в най-обикновената Псаротаверна (рибна кръчма), заобиколени от леко изнервени шофьори на TIR-ове. Иначе това с хапването си го умеем най-добре - особено когато сме с над 150 килограмовият ми баща. И така, сити, заспахме на брега на пристанището ... с нетърпение да се прехвърлим на италианския бряг.

Сутринта се строихме в 5 часа сутринта на безкрайната опашка от TIR-ове и автомобили пред прясно отворилото пристанище. Очакваше ни пътуване с ферибот от Игуменица, Гърция до Бари, Италия - близо 400км. След близо едночасово закъснение пристигна и нашия ферибот на фирма SuperFast. В търбуха на ферибота изглежда като в паркинг на мол, само дето е малко по-тясно и трябва от време навреме да включваш на заден ход. Подредиха ни в подводния, железен паркинг и ни изгониха от колите. Като за начало се настанихме в лобито на кораба - много шик. С два часа закъснение (близо 150 TIR-а се подредиха на ферибота след нас) най-накрая към 8 часа в четвъртък се отлепихме от Игуменското пристанище. Докато заобикаляхме небезизвестния остров Корфу, решихме да помързелуваме на площадката за хеликоптери на ферибота и да се полюбуваме на красивите хидро-терестриални пейзажи. Една група китайски туристи обаче използваха палубата не за мързелуване, а за сутрешна физзарядка - пожелавам ви и вие като станете на толкова години да можете да правите такива неща. Успяхме да зърнем и малко албански планини. Корабът се движеше доста бързо - с 40км/ч, като се има предвид колко вода (а не въздух, както автомобилите) избутва пред себе си. Ето тук можете да видите трака, който записах докато пътувахме с ферибота от Игуменица до Бари.

Алилуя - към 17:30 най-накрая акостирахме в пристанището на Бари, Италия. Качихме се по колите и отново усетих твърд асфалт под гумите си. Системата за заплащане на магистралите в Италия, освен по-скъпа, е и малко по-различна -> тук при влизането на магистралата теглиш билетче, което при излизане от магистралата пъхаш в автомат, който ... ти отрязва главата! :) Това с твърдия асфалт под гумите приключи доста бързо, защото като от нищото ни подпука някакъв страхотен дъжд (бързахме и трябваше да се кара ... бързо). За зла участ баща ми беше кръстосал чистачките на Sandero-то (те бяха малко нестандартни размери - шофьорска 65см, дясна 45см) и при първото им пускане те просто изхвърчаха и се затриха. Докато стигнем до следващата бензиностанция дъждът беше спрял и след доста мъчително обясняване с ръце и крака, успяха да ми продадат две чистачки Bosch по 45см за 18 евро. До един момент морето ни беше отляво, после минахме през едни доста стръмни планини (пътищата са перфектни, не съм карал никъде с под 130км/ч ... при позволени 90км/ч, но наистина закъснявахме с програмата страшно много заради стачката на гърците, а имахме 500км за изминаване) и морето се появи отдясно. Стигнахме до град Вила сан Джовани, което е най-близката точка на континента (пръстите на ботуша) до остров Сицилия. Ако не можете да си представите пътя от Бари до Вила сан Джовани - можете да видите трака.

От Вила сан Джовани си купихме двупосочен билет за ферибот между Вила сан Джовани (на континента) и Месина (на острова) за един автомобил и 3 човека срещу 75 евро. Въпреки късния час, имаше доста сериозна опашка пред ферибота. Въпреки значително по-малките си размери, слава богу ферибота ни пренесе през този 6 километров месински пролив до град Месина на остров Сицилия. Това "островче" има 6 милиона души население и повече от 1000км обиколка. Точно тези 1000км ни предстояха да покорим. Късно вечерта в четвъртък, след доста бързане и покачване на средния разход до рекордно високите за мен 5,1 л/100км стъпихме за пръв път на острова. Трака от малкия ферибот е тук.

След като отново бяхме на твърда, макар и островна, земя - ни оставаха още 45км до град Таормина, където бяхме запазили нощувка в хостел (именно заради тази нощувка бързахме толкова). По пътя от Месина до Таормина (ето го трака) ръснахме още две евро за магистрала (имат си магистрали на острова, не е майтап работа). Тая Таормина се оказа бетер Велико Търново - няма такива стръмни улици, уж е на брега на морето, а нашия хостел се оказа на 300 метра над морското равнище. Както винаги, паркирането в Италия е кошмарно - загнездих се в апекса на един остър завой. Sandero-то в южна Италия може да мине за доста голям автомобил между другото, наистина карат страшно миниатюрни автомобили, от smart надолу. След доста лутане по тесните улички открихме най-накрая и хостела ни. Вратата беше широко отворена, но вместо собственика, ни посрещна най-милата бележка, която някога са ми писали. Бяхме се обадили по телефона, че ще закъснеем заради стачката на фериботите в Гърция и още по телефона усетихме, че собственика на хостела не разбира много-много английски език. Последното, което чухме от него по телефона беше "Ай вил вейт" или "Аз ще чакам". Е не беше сколасал да ни изчака до 1 часа през нощта, но за сметка на това бележката до отворената врата на сградата беше затрогваща: "Мили господин/госпожа Драганов, съжалявам, че не Ви изчаках! Качете се по стълбите, отворената врата е на Вашата стая. Благодаря" и това написано с няма толкова развален английски език. Докато пренасяхме багажа от багажника на Sandero-то до стаята в хостела, човекът се събуди и ни посрещна по гащи и потник с гуреливи очи. Много се изкефих. Стаята беше олеле малеле и същевременно много уютна.

Събуждаме се сутринта, отваряме прозореца на стаята и що да видим - вулканът Етна пуши! Много обичам така, още от сутринта се очертава интересен ден. Рано сутринта се разходихме с баща ми по безумно тесните улички на Таормина, по които имаше скутерчета превърнати в саксии и други типично италиански гледки. Като се върнахме Таня вече се беше изкъпала и ни чакаше на терасата - много ме изкефи този хостел. Разплатихме се със собственика и 6 часа след като го бяхме разтоварили, натоварихме багажа обратно в Sandero-то. По криволичещите "булеварди" стигнахме до хотела, в който беше отседнала майка ми -> всъщност именно екскурзията в Сицилия, на която беше отишла майка ми ни подтикна към именно тази туристическа дестинация. По същия начин бяхме във Флоренция и Милано - по стъпките на екскурзиите на майка ми и нейната състудентка Михаела. Получих си сувенирен подарък от мама дори. Изкарахме половин час по семейному и ние си продължихме нашето приключение. Таормина беше може би най-красивият от природна гледна точка град, който посетихме в Сицилия - едни островчета, едни стръмни баирчета, едни градинки, едни цветя посред октомври...

В ранния преди обяд напуснахме Таормина и след кратка консултация с хартиената карта на остров Сицилия, заложихме живописен път към вулкана Етна в скъпоценната ни навигацията. Не след дълго започнахме да се изкачваме по стръмни баири и усетихме, че сме в район, заливан от лава. Пейзажът ставаше все по-лунен и по-лунен и точно, когато си мислихме, че сме едва ли не първите хора, стъпили на луната - направихме едно завойче и: О боже, цели тайфи с туристически автобуси. Малко ми се губи романтиката при толкова много китайци около мен, но гледката от ръба на кратер на вулкан наистина е интересна. До кратера на Етна се стига с лифт и след това с джип, но самата лава не ти дават да я видиш, така че решихме да си спестим тези 60 евро на човек. Всъщност стигнахме само до 2000 метра надморска височина, а не до 3329 метра, където е самата Етна. Много ме изкефи как си личи точно от къде е минала лавата и как е опустошила както растителност, така и църкви. Местните хора използват камъните от вулкана за изграждане на сгради и огради.

След Етна се отправихме към втория по големина (300 000 души) град в Сицилия - Катания. Отново паркирането на колата беше малко инфарктно (жълтата маркировка е само за местни, синята маркировка се заплаща, а бялата маркировка е безплатна). Намерим си една синя маркировка по една стръмна уличка и тръгнахме из уличките на града. Не съвсем случайно се насочихме към рибния пазар на града. Той се оказа тъкмо пред затваряне и беше адски мръсен. Удивителни са "товарните им автомобили". За пръв път видях риба меч "на живо". На централния площад ни посрещна типична италианска катерадала и ... туристическо влакче. Решихме, че това ще е най-удобния начин набързо да разгледаме града и наистина така се оказа. Срещу 5 евро на човек се повозихме из тесните улички на старинния град. Честно казано, именно Катания ни хареса най-малко от всички градове, които посетихме в Сицилия. Всички сгради бяха много порутени и имахме чувството, че ще паднат върху нас. Разбира се имаше и приятни кътчета и градинки, но единственият начин да избягаме от непоносимата октомврийска жега беше в Джелатерията с по един сладолед от шам фъстък!

Напуснахме Катания с една трета резервоар и решихме да заредим. Цените от 1,74 евро/литър за евтиния дизел не бяха много окуражаващи, но след като видях, че значително по-скъпи автомобили от нашия заредиха преди нас ... реших, че няма как и ще трябва да се прежаля! ;) Интересно е, че повечето бензиностанции са на самообслужване и въобще няма никой в тях като персонал. Отиваш до колонката, мушкаш и банкнота, слагаш пистолета в резервоара и тя ти сипва колкото си си платил. Не може да си сипеш 30 литра ... трябва да си сипеш 50 евро. Луда работа ... не ми хареса тази система - определено!

По пътя между Катания и Сиракуза (югоизточна Сицилия) се опитахме да попаднем на някой плаж. Ами не можахме. Целият бряг е или застроен и ограден или е блатист. Интересното е, че пясъчната ивица на места е метър-два и след това става на пръст - аз такова нещо в България май не съм виждал. Единствените места, където може да се плажува, са отбелязани с табели "Lido". В рамките на 100км попаднахме на две такива табели. Странно, уж е туристическа дестинация ... както и да е. Чак на залез слънце попаднахме на готино заливче (снимката е изкривена) с малко скали за скачане.

Късно вечерта пристигнахме в град Сиракуза и се изтипосахме на най-централната и забранена улица в центъра на стария град. Идея си нямахме къде ще спим. Но мисията по намиране на хотел не се оказа особено сложна. Още на първото местенце, на което почукахме, ни отвори една баба, която беше висока не повече от 130см и срещу 80 евро ни даде за една вечер тази прекрасна тройна стая. Въобще не сме се пазарили - бяхме изминали 210км (виж трака), бяхме се срещнали с майка ми, бяхме посетили вулкан, плаж, три града ... само намерихме паркомясто за колата и се впуснахме в кулинарна обиколка на Сиракуза. В родния град на античния учен Архимед попаднахме на страхотна кръчма, ааа простете - Ristorante. Противно на принципите ни си взехме по едно туристическо меню, но така имахме възможността да опитаме прими, секонди, пици, риба меч, вина ... чудесен завършек на изморителен и горещ ден.

За следващия ден вече имахме опит. Станахме рано (към 7 часа) и излезнахме на двучасова разходка из Сиракуза, докато все още не беше настъпила октомврийската (36 градусова) жега. Тъй като сме на остров, общо взето сърцето на всеки град е пристанището му. Водата, за разлика от самия град, е доста чиста. Попаднахме на едно доста дебело дърво (баща ми позира) и на интересен миниатюрен сладководен извор на не повече от 3 метра от морето. Въпреки привидното старание на хората, сградите и тук изглеждаха като аха-аха да паднат. Не знам защо така не си поддържат изобщо фасадите, просто изглеждат като запуснати. Стигнахме чак до върха на полуострова, на който се намира стария град Сиракуза. Попаднахме на няколко странни неща, като тази балансираща саксия, този непотребен пътен знак, и тази статуя - гледаща нагоре! Хаха - ех тези италианци.

Още рано сутринта, доволни че сме разгледали преди жегата, напуснахме Сиракуза и се упътихме към старинния град Рагуза. Това щеше да е първия и последния посетен от нас град в Сицилия, който не се намира на брега на морето, а във вътрешността на острова. Разбира се има и магистрали, но ние предпочитахме по-малките и живописни пътчета. Тези пътчета се оказаха зашеметително завоести, но откриваха страхотни гледки, като например към това гробище, което отдалече прилича на умален град - доста са модерни помпозните гробници дори и в днешно време в тази най-южна част на Италия. Въпреки стръмния терен - вътрешността на острова е доста населена - все някъде трябва да живеят тези 5 милиона сицилианци. След 5 милиона завоя пристигнахме в град Рагуза. Катедралата на централния площад е впечатляваща, но и до нея се стига по 300 стъпала. Всичко в този град е стръмно, затова отново се качихме на туристическо влакче (машинистката беше една бамбина), което ни спести много пот по баирите. На единственото място, където имаше възможност за изпреварване ни настигна един много сладък 500 кубиков италиански бръмбар. След като излезнахме от старинния град Рагуза, трябваше да минем през модерния град Рагуза - е казвам ви, няма такъв град. Сигурно в продължение на 3-4 километра се изкачвахме по една толкова стръмна и права улица, че мощността (200 Нм все пак) на двигателя не стигаше да се катеря на трета предавка! По средата на улицата просто спрях да снимам какво сме изкачили - толкова съм щастлив, че не съм се родил в Рагуза. :) В покрайнините на града видяхме бензиностанция Лук Ойл и спряхме да си измием челното стъкло от мушичките. Беше към 14 часа и разбира се всички бяха на дрямка (сиеста).

Продължихме пътя си към град Агридженто (централна южна Сицилия). От всяко възвишение ясно се виждаше, че вътрешността на острова е доста плътно заселена. Поради някаква причина лозовите насаждения в този район се покриват с тънка мрежа като тензух. В късния обяд зърнахме скалата, на която е построен Агридженто. Не знам защо реших, че трябва да изкача скалата от задната по-стръмна страна, което беше поредното изпитание за двигателя на Sandero-то. Не че не се справи безупречно, но чак след като се изкачихме на върха осъзнахме, че е имало далеч по-цивилизован път. :) Този град Агридженто не е нещо особено сам по себе си, но в непосредствена близост до него се намират няколко старогръцки храма, които са смея да твърдя значително по-запазени дори от прехваления акропол. Решихме, че ще оставим археологията за по-хладната част от деня и че първо ще идем на плаж. И този път обаче не попаднахме на хубав плаж. Водата ставаше дълбока на два метра от брега, а вълните напомняха, че сме в доста открито море и че срещу нас има не малко километри до Африка (Тунис). Леко разочаровани от плажа се отправихме към старогръцките храмове, които за сметка на това ни впечатлиха доста. Строени са 600 години преди нулата, тоест сега са на 2600 години - а направо не бих им ги дал. Е, бялата мазилка се е поолюпила и затова сега жълтеят, но пак си имат своя чар. Имаше и няколко запазени атланти (колони във формата на хора). На излизане от археологическия комплекс попаднах на още една емблематична италианска картинка - със сапунерката, толкова. :( Вечерта хапнахме в едно Ristorante в центъра на града, но не останахме очаровани. За сметка на това през целия град минаваха участниците в някакво местно рали. За през нощта отседнахме в един къмпинг с бунгала, близо до морето. Имаше си кухня, две стаи, две бани, хол, климатик ... дори интернет - много приятно! Определено станахме фенове на къмпингите. Добре си отпочинахме от 230 километровия преход (виж трака) и се подготвихме за следващия ден.

Тъй като ни чакаха много километри, решихме да тръгнем рано - към 7 часа. Направи ми впечатление, че явно в цяла Италия (същото наблюдавах и в северна Италия, Милано) е доста разпространен велосипедния спорт. Но наистина велосипеден спорт, а не като при нас - велосипедно развлечение. Поне 20 пъти срещнах такива групи за 280 километровия преход. Отбивахме се в произволни градчета и набързо им хвърляхме по един поглед. Много ми харесва този вид туризъм, без зададени конкретни туристически обекти, които да трябва да се посетят. Друго интересно нещо, което ми направи впечатление, е че в плочите на сградите интегрират тухли - странна работа. В далечината обаче мернахме една руина и решихме, че трябва да я проверим. Оказа се, че това е древногръцкият град Селинунт на бега на Средиземно море. Отново отлично запазени храмове, отново на 2600 години. Доста успешно успяхме да комуникираме с италианеца, който беше шофьор на туристическото влакче в археологическия комплекс. Поради близостта на румънския и италианския език успявахме да се разбираме и без толкова много махане с ръце и крака. :) След като разгледахме случайно попадналите ни исторически находки, продължихме пътя си към град Марсала на запад. Продължихме е силно казано, защото и двамата ми спътника (баща ми и Таня) проспаха по-голямата част от пътуването. Като изключим тези дрямки, доста добре се получаваше пътешествието в този формат. Запасите от храна и напитки се намираха в багажника, до който Таня имаше винаги достъп през падащата облегалка на задната седалка. Не мога да се оплача от лош сървиз през всичките хиляди изминати километри.

Глад Марсала е известен с вината си, затова освен красивата гледка, посетихме и едно магазинче за вино, където този сеньор ни направи отстъпка от 5 евро - ех, че сме сладури. Жегата обаче беше непоносима и предпочетохме да продължим пътешествието си на хладно, в уютния и хладен интериор на Sandero-то. На път към един от най-западните градове на Сицилия - Трапани, попаднахме на много интересен паркинг за лодки, нещо като водна улица покрай морето. Имаше интересни вятърни "мелници", с които се изпомпва вода от морето в солниците. В Трапани видяхме паметник на Джузепе Гарибалди, един залив и хапнахме по една пастичка. Иначе град като всички други италиански градчета - решихме да не се задържаме, защото бяхме чели, че това е доста популярна туристическа дестинация, а ние не търсихме това. Каквото търсихме го намерихме по-нататък по пътя - една скала. Не можеше зад нея да няма нещо интересно - град, или по-скоро село, Скопело (северозападна Сицилия). Денят напредваше и трябваше да се установим някъде за през нощта. Гледката ни хареса и решихме, че това ще е мястото. Най-накрая попаднахме на готин плаж, дори имаше скалички за скачане. За по-талантливите и подготвени обаче имаше и октоподи. Не бяхме виждали (поне аз и Таня де) октопод "на живо". Героят беше доста добре оборудван де. Имаше и някаква немска русалка. Вечерта отседнахме в една къща за гости на склона срещу 60 евро. Стаята и гледката през прозореца бяха приятни. Вечерното Ristorante също не беше лошо. Аз обаче вече исках истинска пицария и за следващата вечер се бяхме договорили, че ще търсим такава! След 280 километров пробег (виж трака) и доста впечатления добре се спи да ви кажа.

На сутринта бабата (собственичка на къщата за гости) се беше подготвила със закуска - много мило. Сгънахме по няколко филийки с конфитюр и продължихме по пътя към Палермо - столицата на Сицилия. В старинния Палермо се влиза през порта и се попада в ... някакво страхотно задръстване. :) След това с 300 зора се намира къде да паркираш и чак след това можеш да се отърсиш от стреса (предимно заради хилядите малки скутерчета, които минават покрай теб от всички страни с бясна скорост) и да се насладиш на многобройните яхти в пристанището. Нарочно се насочихме първо към пазара - къде другаде ще видим всички цветове на града и хранителните обичаи на обитателите му. Купихме си малко местен зехтин и балсамико (оцет), грозденце ... Стигнахме до Театро Масимо и кого да видим - нашето любимо туристическо влакче. Скочихме почти в движение и обиколихме подробно уличките в центъра. Палермо определено ни хареса - най-европейски вид имаше от всички сицилиански градове дотук. Катедралата също беше впечатлително - поне отвън де, отвътре нещо не ми харесват тия огромни църкви. В Палермо разбрахме какво представлява модерната сицилианска мафия: Ние търсихме да купим едно дантелено чадърче за един братовчед. Питахме екскурзоводката на туристическото влакче (доста трудно се намира някой произволен италианец, който да говори английски език) откъде можем да закупим такова чадърче. Тя каза, че чадърчета продава един неин приятел на площада пред катедралата. Добре де, ама той тъкмо беше засиестил ние като стигнахме на площада. От там се извадиха едни телефони, разбраха се нещо на италиански, тръгнахме ние с влакчето и баш по средата на едно кръстовище - те ти го Джовани с бялото чадърче. Just in time delivery. Направихме бизнеса и едно задръстване и си продължихме без да станем част от мафиотска престрелка. Въпреки привидно спокойната обстановка обаче, по някои улички се усеща духът на някогашната мафия. Тъй като времето напредваше, а имахме още доста път да гоним, хапнахме по едно панини (сандвич), понапазарувахме и продължихме към град Милазо, който е в североизточната част на Сицилия. Пътуването отново беше малко самотно за мен (баща ми и Таня отново дръпнаха плувката), но в интерес на истината освен в следващите 200км по магистралата друго освен 50 моста и 100 тунела едва ли изпуснаха. Карах спокойничко и по залез слънце бяхме в Милазо. Идеята ни беше да посетим някакви страхотно интересни острови с вулкани на тях, но те се оказаха на 4 часа път в едната посока с ферибот и се отказахме. Плажът на Милазо не изглеждаше много обещаващ и външния вид не лъжеше. Водата беше чиста, но едва на два метра от брега ставаше адски дълбока. Преди съвсем да се стъмни стигнахме до носа на полуострова на Милазо и там се усетихме, че все пак трябва да намерим къде да спим. По пътя срещнахме това странно превозно средство и го последвахме до ... един къмпинг. Отвън не изгледаше много обещаващо, но като видяхме бунгалото на самия бряг на морето - направо се влюбихме. Просто райско местенце. Вечерта решихме да попитаме някой местен къде бихме могли да намерим хубава пицерия и това се оказа много добра тактика. Попаднахме в най-готиното заведение в Сицилия (поне от тези, които бяхме изпробвали де). Най-накрая успяхме да хапнем истинска италианска пица. Техните пици, за разлика от нашите, са тънки и с два-три продукта в плънката. Леглото в бунгалото в къмпинга беше достатъчно голямо, за да осигури достойна почивка от дългия ден - бяхме прекосили цялата северна част на Сицилия, 315км (виж трака). Шумът на вълните само допринасяше за романтичната атмосфера.
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Аватар
Dragan_Trial
Дачия маниак
 
Мнения: 3023
Регистриран на: Пон Яну Пон, 04 Яну 2010 21:18:03 +0000, 2010 9:18 pm
Местоположение: София, Стрелбище; skype:dragan_trial; тел.0888339683
Автомобил: Sandero 1,5 dCi 85hp 04/2010

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот Dragan_Trial » Пон Окт Пон, 15 Окт 2012 08:57:58 +0000, 2012 8:57 am

На сутринта осъзнахме, че това е последния ни ден в Сицилия, но като отворихме прозореца на бунгалото всички отрицателни чувства се изпариха. То наистина беше съвсем на брега. Още от предишната вечер се бяхме подготвили с продукти за спретната италианска закуска. И така напуснахме Милазо и нашия къмпинг, за да се отправим към град Месина - най-близката точка на острова до континентална Италия. Пресметнахме колко нафта ще изгорим до Гърция (всъщност до Бари, защото след това се качваме на ферибот) и заредихме малко гориво - просто нямаше смисъл да плащаме по-скъпо гориво, при положение, че в Гърция цената е с 20 цента по-ниска. Пътят между Милазо и Месина беше кратък, но живописен (разбира се не минахме по магистралата - ето трака). За щастие фериботите между Сицилия и върха на пръстите на италианския ботуш са през 30 минути, така че не ни се наложи да чакаме дълго. Билети си имахме, защото бяхме купили двупосочни още на идване. Натоварихме се ние на малкия ферибот и с това приключи нашата над 1000 километрова обиколка на остров Сицилия. По време на пътуването с ферибота (ето трака), освен че виждахме едновременно и континента и острова, видяхме и три делфина в месинския проток. Слезнахме от ферибота и се озовахме отново в град Вила сан Джовани. Въпреки, че имахме доста време до часа на отпътуване на ферибота от Бари до Игуменица, решихме да не си играем със съдбата, защото ни очакваха 450км по южно-италианските магистрали (ето трака). Вече от опит си знам, че италианска магистрала означава място, на което не може да се кара особено бързо - през 10 километра има 20 километрови ремонти, а TIR-овете са толкова често срещано явление, че могат да ти скъсат малкото останали нервички. Важното е, че пътниците в Sandero-то се наслаждаваха на съня си (баща ми и Таня) - малко е подличко да ги снимам така, но трябваше да се забавлявам с нещо, освен с пътните знаци. :) По пътя ни хванаха и дъжд (новите чистачки, макар и малки се справиха отлично), и планини, но най-готиния момент на това пътуване беше когато Sandero-то стана на точно 50 000км. Много бях доволен! Ето в тази горичка настъпи тържествения момент. Напуснахме магистралата на изхода за Бари и там ни посрещна едно от многото Sandero Stepway. Това определено е най-разпространения модел на Dacia в Италия. Срещнахме много малко Logan, малко повече MCV, след това бяха Duster-ите и обикновените Sandero, a най-много бяха Stepway-ите. В porto di Bari пристигнахме разбира се доста по-рано от необходимото, но това често се случва, поради моята параноя да не закъснея. Минахме през Check In (като на летище) и срещу предварително закупения билет (още на идване от Игуменица си бяхме купили двупосочен билет за обирджийските 403 евро) ни връчиха бордните карти за трима ни и автомобила. На пристанището беше акостирал един кораб, който в началото помислих за сграда. Окичих Sandero-то с табелка за къде пътуваме, хапнахме набързо по една "паста" и се натоварихме във ферибота. Този път ме накараха да се спусна по рампите на заден ход. За мен това не беше проблем, но имаше доста хора, които се възмущаваха и на които им беше доста трудно. В лобито на ферибота ни посрещна цялата пожарна команда на Бари. Отивали да обучават гръцките си колеги в Патрас. Ние пък заехме стратегически позиции на най-високата палуба на ферибота и към 20:15 най-накрая напуснахме Италия. Пътуването ставаше с шеметните 40км/ч, а имахме да изминем близо 400км, затова опънахме спалните чували под открито небе в открито море и се събудихме чаааак в албански води. Ето го и трака от цялото морско пътуване.

Още преди изгрева зърнахме гръцката земя (Игуменица). След като напуснахме ферибота, спряхме на познатата ни вече бензиностанция ВР и заредихме 20 литра - колкото да ни стигнат до България. Платихме с дебитната карта, което беше удобно. Отново подкарахме по магистралата през планините и тунелите. На две места платихме по 2,40 евро и решихме да се отбием през гръцкия град Едеса, известен с чудните си водопади. Като слезнахме от магистралата чукнахме 3000-ния километър от пътешествието ни. В този край на Гърция има много ловджии, които возят ловджийските си кучета в странни кутии в товарната част на пикапите си. Водопадът в центъра на града наистина е впечатляващ. Сигурно е 25-30 метра. Останахме доволни, но искахме вече да се прибираме, а оставаха доста километри. По пътя към Солун се отбихме в едно крайпътно ... заведение-микробус, което се оказа много сполучлив избор, защото си имаше приятно навесче и котка с красиви очи. Явно бяхме попаднали в район на Гърция, в който се произвеждаше много памук. След Солун се появиха табели за България. На влизане в България има една бензиностанция ЕКО, на която най-накрая успяхме да заредим на нашенски цени.

След 630км от Игуменица до София (виж трака) най-накрая си бяхме вкъщи. За последните 6 дена бяхме изминали 3400км и бяхме изразходвали 165 литра. Средният разход според бордовия компютър беше 4,8 л/100км. Сумарната средна скорост беше 65км/ч - като на места съм карал с 20 по стръмните улички на градовете в Сицилия, на места съм карал с 150км/ч по магистралите. По времето на цялото пътуване бях с монтиран спортен филтър, от който освен страха, докато бяхме покрай бълващия прах вулкан Етна, нищо друго не усетих. Може "проблемът" да е в мен де - няма значение.

Изключително сме доволни от импровизираната ни екскурзия. Въпреки, че ни излезна доста скъпо, ... не че бих я повторил, но с удоволствие бих потеглил отново на път с Dacia-та. Следващият проект е за някоя държава от северна Европа - има време и желание.
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Аватар
Dragan_Trial
Дачия маниак
 
Мнения: 3023
Регистриран на: Пон Яну Пон, 04 Яну 2010 21:18:03 +0000, 2010 9:18 pm
Местоположение: София, Стрелбище; skype:dragan_trial; тел.0888339683
Автомобил: Sandero 1,5 dCi 85hp 04/2010

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот teodordt » Пон Окт Пон, 15 Окт 2012 09:08:50 +0000, 2012 9:08 am

Готини пътувания, Драго!
Изображение
Изображение
Tuned by ECU-chip (Thank you, Nicky!)+PedalBox+IXEH20TT
Джеймс Мей, "Топ Гиър", сезон 14, еп.1:
"Щастлива кола е тази Дачия Сандеро!"
Мои материали има и тук: https://accountingnews.bg
Аватар
teodordt
Дачия маниак
 
Мнения: 4992
Регистриран на: Вто Авг Вто, 02 Авг 2011 10:42:21 +0000, 2011 10:42 am
Местоположение: Варна
Автомобил: Dacia SanderoI 1.2 16V 75+hp D4F E2

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот radowolf » Пон Окт Пон, 15 Окт 2012 09:48:17 +0000, 2012 9:48 am

лгветрен написа:Е не можа ли да го постваш преди уикенда? :o ...


Любо, той Драго явно цял уйкенд го е писал ...

лгветрен написа:И ще чакаме скандинавския епизод!


И аз ще го чакам с нетърпение.

ПП: Драго, евала! Страхотна екскурзия и още по-хубав пътепис. Давай все така.
яки спирачки, лек волан, кеф в жегата, мъглоразпръсквачи, 2 поспаланки и лъскава боя!
Изображение
Аватар
radowolf
Дачия маниак
 
Мнения: 8195
Регистриран на: Чет Мар Чет, 18 Мар 2010 11:01:17 +0000, 2010 11:01 am
Местоположение: Дряново
Автомобил: Dacia Sandero 1.4 mpi 75 кс - K7J 710

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот Hard_Cat » Пон Окт Пон, 15 Окт 2012 17:25:05 +0000, 2012 5:25 pm

За Скандинавия не можеш да не ме вземеш!! Ще кажеш кога, за да планираме поне началото.
ИзображениеИзображение[/url] Изображение

Извън темата:
ИзображениеИзображениеИзображение
Аватар
Hard_Cat
Дачия маниак
 
Мнения: 5799
Регистриран на: Сря Сеп Сря, 01 Сеп 2010 16:36:49 +0000, 2010 4:36 pm
Местоположение: Селянин-езерняк, 30 км от Мюнхен
Автомобил: Diamonds are forever!

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот Joro 01 » Пон Окт Пон, 15 Окт 2012 18:54:44 +0000, 2012 6:54 pm

Страхооотнооо!!! :)
Ще се наслаждавам обаче на порции до края на седмицата. :wink:
https://www.dacia.bg/ ---------- https://www.dacia.bg/namerete-dilarstvo ... rstva.html

http://www.bardahl.bg/ _____________ http://www.prospeed.bg/ _____________ http://www.bardahloils.com/

Преди: Safrane 2.2 Si12V 137 к.с.-1993 # 25 2.0 TXi12V 140 к.с.-1992 # 11 Cheverny-1988
Сега: МСV dCi+ 11.2007-353 333 км. # LAGUNA III Grandtour GT AT6 2.0 dСi+ 2010 # KADJAR 4х4 1.6 dСi 2016 и 2018
Аватар
Joro 01
Модератор
 
Мнения: 15746
Регистриран на: Вто Мар Вто, 04 Мар 2008 22:33:41 +0000, 2008 10:33 pm
Местоположение: около София
Автомобил: MCV Laureate dCi+Laguna 3 Grandtour dCi+

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот velito » Пон Окт Пон, 15 Окт 2012 22:55:41 +0000, 2012 10:55 pm

Аз го прочетох цялото, БРАВО, хареса ми много! Таксата от 400 евро за ферибот от Игуменица до Бари ми се струва доста скъпа. Не че и тази до острова не е доста за тия 6 км., но там няма как. Ако някога тръгна към Бари и Южна Италия като цяло, ще си предвидя 2-3 дни в повече и ще мина по асфалта. Парите горе-долу пак там ще излязат, но със сигруност ще ми е по-интересно. Още един път браво!
Пътувайте с мен на http://www.gezinotix.blogspot.com
Изображение- Renault Megane IV 1.2 TCe EDC7
Изображение- Dacia Logan II 0.9 TCe BVM5
Снимки Renault Megane IV Sedan 1.2 TCe Intense
Снимки Dacia Logan II 0.9 TCe Laureate
Аватар
velito
Дачия маниак
 
Мнения: 314
Регистриран на: Пон Май Пон, 30 Май 2011 19:15:49 +0000, 2011 7:15 pm
Местоположение: Sofia
Автомобил: Renault Megane IV Sedan 1.2 TCe Intense

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот Dragan_Trial » Вто Окт Вто, 16 Окт 2012 16:09:57 +0000, 2012 4:09 pm

Ако скапаните византийци не бяха стачкували, щяхме да пътуваме с ферибот на фирма Grimaldi от Игуменица до Бриндизи = 260км за 250 евро (отиване и връщане) за тримата и колата. На нас ни се наложи да пътуваме обаче с ферибот на SuperFast от Игуменица до Бари = 370км за 403 евро (отиване и връщане). Тези 110км са си близо 3 часа по-дълго пътуване.

Който ще пътува с ферибот, може да ползва този сайт http://ferryto.co.uk/ - аз съм много доволен. Плащате през сайта, с разпечатката направо се отива на Check In и си взимате бордните карти. :)

Питайте, ако има някакви въпроси! :) И да няма въпроси - пак питахте.
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Аватар
Dragan_Trial
Дачия маниак
 
Мнения: 3023
Регистриран на: Пон Яну Пон, 04 Яну 2010 21:18:03 +0000, 2010 9:18 pm
Местоположение: София, Стрелбище; skype:dragan_trial; тел.0888339683
Автомобил: Sandero 1,5 dCi 85hp 04/2010

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот Stoyan05 » Вто Окт Вто, 16 Окт 2012 19:33:09 +0000, 2012 7:33 pm

По-интересно нещо не бях чел скоро!
Благодаря!
Супер сте си изкарали! :D
Изображение
Изображение
Изображение
Аватар
Stoyan05
Дачия маниак
 
Мнения: 1370
Регистриран на: Пет Авг Пет, 20 Авг 2010 17:47:52 +0000, 2010 5:47 pm
Местоположение: гр.София
Автомобил: DACIA SANDERO 1.2 16V LPG LANDI RENZO

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот velito » Вто Окт Вто, 16 Окт 2012 23:09:26 +0000, 2012 11:09 pm

Значи 400 евро е за двете посоки. Така вече излиза сметката, дори да се ползва по-дългия ферибот. Щото иначе за тия 1000+ км. в пососка дето се върти, като се добави и някоя друга нощувка...отива по-нагоре. А иначе колко време цялото пътуване с ферибота плюс времето за товарене и разтоварване?
Пътувайте с мен на http://www.gezinotix.blogspot.com
Изображение- Renault Megane IV 1.2 TCe EDC7
Изображение- Dacia Logan II 0.9 TCe BVM5
Снимки Renault Megane IV Sedan 1.2 TCe Intense
Снимки Dacia Logan II 0.9 TCe Laureate
Аватар
velito
Дачия маниак
 
Мнения: 314
Регистриран на: Пон Май Пон, 30 Май 2011 19:15:49 +0000, 2011 7:15 pm
Местоположение: Sofia
Автомобил: Renault Megane IV Sedan 1.2 TCe Intense

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот Dragan_Trial » Сря Окт Сря, 17 Окт 2012 07:14:13 +0000, 2012 7:14 am

Ще ти отговоря така:

1. На отиване:
- Фериботът на SuperFast трябваше да тръгне в 06:00 часа на 27.09.2012, но заради стачката закъсня с два часа и потеглихме в 07:42 от Игуменица. Принципно трябва да отидеш на пристанището около час преди потеглянето, така че ние се залостихме от 05:00 часа там. :)
- Корабът спря движението си на пристанището в Бари в 17:06. В центъра на Бари (тоест след всички разтоварни работи) бяхме в 17:30 (без да отчитам часовата разлика, иначе местното време беше 16:30).
- Сумарно от центъра на Игуменица, до центъра на Бари ни отне 12 часа (станчки, закъснения, натоварване, разтоварване, задръствания). Без стачката и закъснението щеше да отнеме 10 часа. Самото движение на кораба от пристанище до пристанище беше 9 часа и 24 минути - ето го трака.

2. На връщане:
-Фериботът на SuperFast трябваше да тръгне в 20:00 часа на 02.10.2012, закъсня с само с 15 минути (качиха се над 150 TIR-а) и потеглихме в 20:13 (местно време, иначе в София и Игуменица е било 21:13 часа) от Бари. Принципно трябва да отидеш на пристанището около час преди потеглянето, но ние си взехме бордните карти в 18:30 часа и си хапнахме по едни спагети в някакво капанче в пристанището - отрязаха ни главите с цените...
- Корабът спря движението си на пристанището в Игуменица в 06:30 (местно време). На бензиностанцията в Игуменица (тоест след всички разтоварни работи) бяхме в 07:10 (без да отчитам часовата разлика, иначе местното време беше 16:30).
- Сумарно от влизането ни на пристанището в Бари, до бензиностанцията в Игуменица ни отне отново 12 часа (просто много подранихме с пристигането на пристанището и се чудехме какво да правим там). Ако си бяхме отишли навреме сигурно пак щеше да отнеме 10 часа. Самото движение на кораба от пристанище до пристанище беше 9 часа и 17 минути - ето го трака.

Накратко - пригответе си 12 часа за ферибота от Игуменица до Бари (или наобратно) и сметките ви ще излезнат със сигурност. ;) Ако се подготвите от рано, за трима човека и автомобил ще ви излезе около 250 евро. Ако тръгнете да минавате през Сърбия, Хърватска, Словения и северна Италия ... като платите горивото, магистралите на отиване и връщане (особено в Италия), две винеткати в Словения и една-две (по-скоро три-четири, защото е коректно да смятаме и връщането) нощувки ... със сигурност ще надвишите не само идеалните 250 евро, но и моите реални 403 евро ... :) Страхотно преживяване е спането на палубата на ферибота в спален чувал!!!
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Аватар
Dragan_Trial
Дачия маниак
 
Мнения: 3023
Регистриран на: Пон Яну Пон, 04 Яну 2010 21:18:03 +0000, 2010 9:18 pm
Местоположение: София, Стрелбище; skype:dragan_trial; тел.0888339683
Автомобил: Sandero 1,5 dCi 85hp 04/2010

Re: Sicily by Dacia Sandero 1,5 dCi 85hp

Мнениеот Santi » Пон Окт Пон, 22 Окт 2012 01:02:32 +0000, 2012 1:02 am

Драго, страхотно пътуване сте си направили. С голям кеф го изчетох, утре и мойта приятелка ще я накарам да го прочете, защото е страшно интересно. Такова пътуване си е голямо приключение, но сигурно после ти е трябвало поне 2 дни почивка, но определно си заслужава :P
Сандеро 1.5 dci Лауреат+ ... GT line
Аватар
Santi
Дачия маниак
 
Мнения: 1290
Регистриран на: Съб Фев Съб, 07 Фев 2009 20:35:06 +0000, 2009 8:35 pm
Местоположение: София
Автомобил: Dacia Sandero GT line


Назад към Пътешествия с Дачия

  • Кой е на линия

    Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта