Не успяхме да удържим на ниските цени на WizzAir до Будапеща и за 60 лева на човек в прелетяхме до столицата на Унгария с едни наши приятели. Тъй като в Будапеща бяхме без Dacia, няма да се спирам подробно на нея. Накратко - всичката им храна е панирана, но вкусна; градът е много добре устроен за туристите и е пълен с такива; най-добрият начин за разглеждане на града е с двудневен билет за двете линии двуетажни автобуси и корабче по Дунав; заслужава си да посетите хълма в Буда с двореца, църквата свети Матиас и рибарския бастион, в Пеща задължително да разгледате сградата на парламента и отвътре (безплатно за европейски граждани), църквата свети Стефан, площадът на героите и готините улички. Много ме изкефи един леден бар, в който масите, столовете, стените и чашите бяха от лед. За по-любопитните съм нащракал 800 снимки от четиридневното ни посещение на Будапеща. Гранд тотал разходи около 450 лева на човек.
От Будапеща се кацнахме в 23 часа във вторник. В сряда в 7 часа сутринта бойната група (баща ми, Таня и аз - отляво надясно) беше заредена в Sandero-то на път за Игуменица, Гърция. По път спряхме в Благоевград да изтеглим малко (много) Евро, които да похарчим в следващите дни. Пътят до границата с Гърция не беше много натоварен и от София до Кулата стигнах със завидния среден разход от 3,3л/100км. С доста зор натъпках вече и без това препълнения резервоар с още 10 литра от последното ЕКО в България - все пак това беше последната ми възможност да заредя за 1,34 евро/литър. В България съм карал с около 70-80км/ч на пета предавка.
Маршрутът в Гърция ни беше от Промахонас, през Солун, надясно (на запад) по магистралата чааак до Игуменица. След Солун магистралата е в перфектно състояние и доста равна. В един момент обаче се показаха едни планини и започнахме да се движим от тунел на мост в тунел... Имаше доста впечатляващи тунели (над 4 километра), така че смятам, че трите такси по две евро, които платихме, си заслужаваха всеки цент. Движил съм се в Гърция с около 120км/ч и разходът се качи над 4 л/100км. Магистралата свършва в пристанището на Игуменица. Много готино - ако имаш предварително закупен билет, можеш само да намалиш и да се качиш на ферибота. Ето тук можете да видите трака от пътуването между София и Игуменица.
Е, на нас ни се наложи да намалим доста, защото южните ни съседи ни сюрпризираха, че точно пък в този ден били стачкували и фериботът, който искахме да хванем в 23 часа, няма да отпътува, нито пък друг плавателен съд ще напусне пристанището на Игуменица до края на деня. Шах! Нищо де, видяхме тази снимка на града
и решихме, че да останеш затворник в Игуменица все пак не е най-лошото, което може да ти се случи. Закупихме си билет от Игуменица до Бари (двупосочен с отворена дата за връщането) за утре в 6 часа за трима човека (без каюти) и един автомобил срещу скромните 403 евро и отидохме на плаж. Той поне беше доста приятен. След като поспахме малко на плажа намерихме и хотел - доста помпозен, срещу 60 евро за тройна стая и с гледка към стачкуващите фериботи. Тъй като ми казаха, че дизела в Италия бил значително по-скъп, успях да набутам 20 литра в резервоара на Sandero-то на "евтините" 1,57 евро/литър. Винаги сме били фенове на гръцкият начин на живот, затова се забихме в най-обикновената Псаротаверна (рибна кръчма), заобиколени от леко изнервени шофьори на TIR-ове. Иначе това с хапването си го умеем най-добре - особено когато сме с над 150 килограмовият ми баща. И така, сити, заспахме на брега на пристанището ... с нетърпение да се прехвърлим на италианския бряг.
Сутринта се строихме в 5 часа сутринта на безкрайната опашка от TIR-ове и автомобили пред прясно отворилото пристанище. Очакваше ни пътуване с ферибот от Игуменица, Гърция до Бари, Италия - близо 400км. След близо едночасово закъснение пристигна и нашия ферибот на фирма SuperFast. В търбуха на ферибота изглежда като в паркинг на мол, само дето е малко по-тясно и трябва от време навреме да включваш на заден ход. Подредиха ни в подводния, железен паркинг и ни изгониха от колите. Като за начало се настанихме в лобито на кораба - много шик. С два часа закъснение (близо 150 TIR-а се подредиха на ферибота след нас) най-накрая към 8 часа в четвъртък се отлепихме от Игуменското пристанище. Докато заобикаляхме небезизвестния остров Корфу, решихме да помързелуваме на площадката за хеликоптери на ферибота и да се полюбуваме на красивите хидро-терестриални пейзажи. Една група китайски туристи обаче използваха палубата не за мързелуване, а за сутрешна физзарядка - пожелавам ви и вие като станете на толкова години да можете да правите такива неща. Успяхме да зърнем и малко албански планини. Корабът се движеше доста бързо - с 40км/ч, като се има предвид колко вода (а не въздух, както автомобилите) избутва пред себе си. Ето тук можете да видите трака, който записах докато пътувахме с ферибота от Игуменица до Бари.
Алилуя - към 17:30 най-накрая акостирахме в пристанището на Бари, Италия. Качихме се по колите и отново усетих твърд асфалт под гумите си. Системата за заплащане на магистралите в Италия, освен по-скъпа, е и малко по-различна -> тук при влизането на магистралата теглиш билетче, което при излизане от магистралата пъхаш в автомат, който ... ти отрязва главата!

От Вила сан Джовани си купихме двупосочен билет за ферибот между Вила сан Джовани (на континента) и Месина (на острова) за един автомобил и 3 човека срещу 75 евро. Въпреки късния час, имаше доста сериозна опашка пред ферибота. Въпреки значително по-малките си размери, слава богу ферибота ни пренесе през този 6 километров месински пролив до град Месина на остров Сицилия. Това "островче" има 6 милиона души население и повече от 1000км обиколка. Точно тези 1000км ни предстояха да покорим. Късно вечерта в четвъртък, след доста бързане и покачване на средния разход до рекордно високите за мен 5,1 л/100км стъпихме за пръв път на острова. Трака от малкия ферибот е тук.
След като отново бяхме на твърда, макар и островна, земя - ни оставаха още 45км до град Таормина, където бяхме запазили нощувка в хостел (именно заради тази нощувка бързахме толкова). По пътя от Месина до Таормина (ето го трака) ръснахме още две евро за магистрала (имат си магистрали на острова, не е майтап работа). Тая Таормина се оказа бетер Велико Търново - няма такива стръмни улици, уж е на брега на морето, а нашия хостел се оказа на 300 метра над морското равнище. Както винаги, паркирането в Италия е кошмарно - загнездих се в апекса на един остър завой. Sandero-то в южна Италия може да мине за доста голям автомобил между другото, наистина карат страшно миниатюрни автомобили, от smart надолу. След доста лутане по тесните улички открихме най-накрая и хостела ни. Вратата беше широко отворена, но вместо собственика, ни посрещна най-милата бележка, която някога са ми писали. Бяхме се обадили по телефона, че ще закъснеем заради стачката на фериботите в Гърция и още по телефона усетихме, че собственика на хостела не разбира много-много английски език. Последното, което чухме от него по телефона беше "Ай вил вейт" или "Аз ще чакам". Е не беше сколасал да ни изчака до 1 часа през нощта, но за сметка на това бележката до отворената врата на сградата беше затрогваща: "Мили господин/госпожа Драганов, съжалявам, че не Ви изчаках! Качете се по стълбите, отворената врата е на Вашата стая. Благодаря" и това написано с няма толкова развален английски език. Докато пренасяхме багажа от багажника на Sandero-то до стаята в хостела, човекът се събуди и ни посрещна по гащи и потник с гуреливи очи. Много се изкефих. Стаята беше олеле малеле и същевременно много уютна.
Събуждаме се сутринта, отваряме прозореца на стаята и що да видим - вулканът Етна пуши! Много обичам така, още от сутринта се очертава интересен ден. Рано сутринта се разходихме с баща ми по безумно тесните улички на Таормина, по които имаше скутерчета превърнати в саксии и други типично италиански гледки. Като се върнахме Таня вече се беше изкъпала и ни чакаше на терасата - много ме изкефи този хостел. Разплатихме се със собственика и 6 часа след като го бяхме разтоварили, натоварихме багажа обратно в Sandero-то. По криволичещите "булеварди" стигнахме до хотела, в който беше отседнала майка ми -> всъщност именно екскурзията в Сицилия, на която беше отишла майка ми ни подтикна към именно тази туристическа дестинация. По същия начин бяхме във Флоренция и Милано - по стъпките на екскурзиите на майка ми и нейната състудентка Михаела. Получих си сувенирен подарък от мама дори. Изкарахме половин час по семейному и ние си продължихме нашето приключение. Таормина беше може би най-красивият от природна гледна точка град, който посетихме в Сицилия - едни островчета, едни стръмни баирчета, едни градинки, едни цветя посред октомври...
В ранния преди обяд напуснахме Таормина и след кратка консултация с хартиената карта на остров Сицилия, заложихме живописен път към вулкана Етна в скъпоценната ни навигацията. Не след дълго започнахме да се изкачваме по стръмни баири и усетихме, че сме в район, заливан от лава. Пейзажът ставаше все по-лунен и по-лунен и точно, когато си мислихме, че сме едва ли не първите хора, стъпили на луната - направихме едно завойче и: О боже, цели тайфи с туристически автобуси. Малко ми се губи романтиката при толкова много китайци около мен, но гледката от ръба на кратер на вулкан наистина е интересна. До кратера на Етна се стига с лифт и след това с джип, но самата лава не ти дават да я видиш, така че решихме да си спестим тези 60 евро на човек. Всъщност стигнахме само до 2000 метра надморска височина, а не до 3329 метра, където е самата Етна. Много ме изкефи как си личи точно от къде е минала лавата и как е опустошила както растителност, така и църкви. Местните хора използват камъните от вулкана за изграждане на сгради и огради.
След Етна се отправихме към втория по големина (300 000 души) град в Сицилия - Катания. Отново паркирането на колата беше малко инфарктно (жълтата маркировка е само за местни, синята маркировка се заплаща, а бялата маркировка е безплатна). Намерим си една синя маркировка по една стръмна уличка и тръгнахме из уличките на града. Не съвсем случайно се насочихме към рибния пазар на града. Той се оказа тъкмо пред затваряне и беше адски мръсен. Удивителни са "товарните им автомобили". За пръв път видях риба меч "на живо". На централния площад ни посрещна типична италианска катерадала и ... туристическо влакче. Решихме, че това ще е най-удобния начин набързо да разгледаме града и наистина така се оказа. Срещу 5 евро на човек се повозихме из тесните улички на старинния град. Честно казано, именно Катания ни хареса най-малко от всички градове, които посетихме в Сицилия. Всички сгради бяха много порутени и имахме чувството, че ще паднат върху нас. Разбира се имаше и приятни кътчета и градинки, но единственият начин да избягаме от непоносимата октомврийска жега беше в Джелатерията с по един сладолед от шам фъстък!
Напуснахме Катания с една трета резервоар и решихме да заредим. Цените от 1,74 евро/литър за евтиния дизел не бяха много окуражаващи, но след като видях, че значително по-скъпи автомобили от нашия заредиха преди нас ... реших, че няма как и ще трябва да се прежаля!

По пътя между Катания и Сиракуза (югоизточна Сицилия) се опитахме да попаднем на някой плаж. Ами не можахме. Целият бряг е или застроен и ограден или е блатист. Интересното е, че пясъчната ивица на места е метър-два и след това става на пръст - аз такова нещо в България май не съм виждал. Единствените места, където може да се плажува, са отбелязани с табели "Lido". В рамките на 100км попаднахме на две такива табели. Странно, уж е туристическа дестинация ... както и да е. Чак на залез слънце попаднахме на готино заливче (снимката е изкривена) с малко скали за скачане.
Късно вечерта пристигнахме в град Сиракуза и се изтипосахме на най-централната и забранена улица в центъра на стария град. Идея си нямахме къде ще спим. Но мисията по намиране на хотел не се оказа особено сложна. Още на първото местенце, на което почукахме, ни отвори една баба, която беше висока не повече от 130см и срещу 80 евро ни даде за една вечер тази прекрасна тройна стая. Въобще не сме се пазарили - бяхме изминали 210км (виж трака), бяхме се срещнали с майка ми, бяхме посетили вулкан, плаж, три града ... само намерихме паркомясто за колата и се впуснахме в кулинарна обиколка на Сиракуза. В родния град на античния учен Архимед попаднахме на страхотна кръчма, ааа простете - Ristorante. Противно на принципите ни си взехме по едно туристическо меню, но така имахме възможността да опитаме прими, секонди, пици, риба меч, вина ... чудесен завършек на изморителен и горещ ден.
За следващия ден вече имахме опит. Станахме рано (към 7 часа) и излезнахме на двучасова разходка из Сиракуза, докато все още не беше настъпила октомврийската (36 градусова) жега. Тъй като сме на остров, общо взето сърцето на всеки град е пристанището му. Водата, за разлика от самия град, е доста чиста. Попаднахме на едно доста дебело дърво (баща ми позира) и на интересен миниатюрен сладководен извор на не повече от 3 метра от морето. Въпреки привидното старание на хората, сградите и тук изглеждаха като аха-аха да паднат. Не знам защо така не си поддържат изобщо фасадите, просто изглеждат като запуснати. Стигнахме чак до върха на полуострова, на който се намира стария град Сиракуза. Попаднахме на няколко странни неща, като тази балансираща саксия, този непотребен пътен знак, и тази статуя - гледаща нагоре! Хаха - ех тези италианци.
Още рано сутринта, доволни че сме разгледали преди жегата, напуснахме Сиракуза и се упътихме към старинния град Рагуза. Това щеше да е първия и последния посетен от нас град в Сицилия, който не се намира на брега на морето, а във вътрешността на острова. Разбира се има и магистрали, но ние предпочитахме по-малките и живописни пътчета. Тези пътчета се оказаха зашеметително завоести, но откриваха страхотни гледки, като например към това гробище, което отдалече прилича на умален град - доста са модерни помпозните гробници дори и в днешно време в тази най-южна част на Италия. Въпреки стръмния терен - вътрешността на острова е доста населена - все някъде трябва да живеят тези 5 милиона сицилианци. След 5 милиона завоя пристигнахме в град Рагуза. Катедралата на централния площад е впечатляваща, но и до нея се стига по 300 стъпала. Всичко в този град е стръмно, затова отново се качихме на туристическо влакче (машинистката беше една бамбина), което ни спести много пот по баирите. На единственото място, където имаше възможност за изпреварване ни настигна един много сладък 500 кубиков италиански бръмбар. След като излезнахме от старинния град Рагуза, трябваше да минем през модерния град Рагуза - е казвам ви, няма такъв град. Сигурно в продължение на 3-4 километра се изкачвахме по една толкова стръмна и права улица, че мощността (200 Нм все пак) на двигателя не стигаше да се катеря на трета предавка! По средата на улицата просто спрях да снимам какво сме изкачили - толкова съм щастлив, че не съм се родил в Рагуза.

Продължихме пътя си към град Агридженто (централна южна Сицилия). От всяко възвишение ясно се виждаше, че вътрешността на острова е доста плътно заселена. Поради някаква причина лозовите насаждения в този район се покриват с тънка мрежа като тензух. В късния обяд зърнахме скалата, на която е построен Агридженто. Не знам защо реших, че трябва да изкача скалата от задната по-стръмна страна, което беше поредното изпитание за двигателя на Sandero-то. Не че не се справи безупречно, но чак след като се изкачихме на върха осъзнахме, че е имало далеч по-цивилизован път.


Тъй като ни чакаха много километри, решихме да тръгнем рано - към 7 часа. Направи ми впечатление, че явно в цяла Италия (същото наблюдавах и в северна Италия, Милано) е доста разпространен велосипедния спорт. Но наистина велосипеден спорт, а не като при нас - велосипедно развлечение. Поне 20 пъти срещнах такива групи за 280 километровия преход. Отбивахме се в произволни градчета и набързо им хвърляхме по един поглед. Много ми харесва този вид туризъм, без зададени конкретни туристически обекти, които да трябва да се посетят. Друго интересно нещо, което ми направи впечатление, е че в плочите на сградите интегрират тухли - странна работа. В далечината обаче мернахме една руина и решихме, че трябва да я проверим. Оказа се, че това е древногръцкият град Селинунт на бега на Средиземно море. Отново отлично запазени храмове, отново на 2600 години. Доста успешно успяхме да комуникираме с италианеца, който беше шофьор на туристическото влакче в археологическия комплекс. Поради близостта на румънския и италианския език успявахме да се разбираме и без толкова много махане с ръце и крака.

Глад Марсала е известен с вината си, затова освен красивата гледка, посетихме и едно магазинче за вино, където този сеньор ни направи отстъпка от 5 евро - ех, че сме сладури. Жегата обаче беше непоносима и предпочетохме да продължим пътешествието си на хладно, в уютния и хладен интериор на Sandero-то. На път към един от най-западните градове на Сицилия - Трапани, попаднахме на много интересен паркинг за лодки, нещо като водна улица покрай морето. Имаше интересни вятърни "мелници", с които се изпомпва вода от морето в солниците. В Трапани видяхме паметник на Джузепе Гарибалди, един залив и хапнахме по една пастичка. Иначе град като всички други италиански градчета - решихме да не се задържаме, защото бяхме чели, че това е доста популярна туристическа дестинация, а ние не търсихме това. Каквото търсихме го намерихме по-нататък по пътя - една скала. Не можеше зад нея да няма нещо интересно - град, или по-скоро село, Скопело (северозападна Сицилия). Денят напредваше и трябваше да се установим някъде за през нощта. Гледката ни хареса и решихме, че това ще е мястото. Най-накрая попаднахме на готин плаж, дори имаше скалички за скачане. За по-талантливите и подготвени обаче имаше и октоподи. Не бяхме виждали (поне аз и Таня де) октопод "на живо". Героят беше доста добре оборудван де. Имаше и някаква немска русалка. Вечерта отседнахме в една къща за гости на склона срещу 60 евро. Стаята и гледката през прозореца бяха приятни. Вечерното Ristorante също не беше лошо. Аз обаче вече исках истинска пицария и за следващата вечер се бяхме договорили, че ще търсим такава! След 280 километров пробег (виж трака) и доста впечатления добре се спи да ви кажа.
На сутринта бабата (собственичка на къщата за гости) се беше подготвила със закуска - много мило. Сгънахме по няколко филийки с конфитюр и продължихме по пътя към Палермо - столицата на Сицилия. В старинния Палермо се влиза през порта и се попада в ... някакво страхотно задръстване.
