Norway by Lodgy

[Joro 01]

Добре дошли!
И ... време е да ставаш.

[Stoyan05]

Разхода ти е 5,9 !

[radowolf]

Аре бе Драго ... тука сме цяла банда и чакаме очерка!

[Joro 01]

Споко бре! Знаете го Драго! Всичко ще изпипа и тогава и ще ни поднесе ОТ-ДО с безброй фотоси.

[ninan1974@abv.bg]

Евала!Браво на вас!.......

[Dragan_Trial]

След като се прибрахме с Lodgy-то от Норвегия, решихме да не се задържаме дълго и по инерция подкарахме и без това застоялото Sandero за почивните дни в Гърция. Имам много какво да разкажа и покажа както за северна Европа, така и за автомобила - просто не искам да претупвам, а това изисква време....

[radowolf]

Аха, значи да чакаме 2 в 1!

[Dragan_Trial]

Аз не съм точно от това поколение, но баща ми си е играл със съседските деца на индианци и викинги. Това много е развивало въображението на тогавашната младеж. Понеже моето поколение подлага всичко под въпрос, а и все пак има тази възможност, реших, че няма защо да си напрягам бедното въображение и да си създам може би лъжовен образ на викингите в главата си, а просто запалих чисто новата Dacia Lodgy и отидохме в Норвегия при викингите, за сверка! Може би някой ден ще проверя и как е положението с индианците - просто чакам Dacia да произведе подходящия модел.

Преди около половин век баща ми си е играл пред блока с Вали, но тогава никой не е знаел, че това един истински бъдещ Викинг. Вече от повече от 20 години Вали живее в Норвегия със семейството си и преподава и изследва някакви сложни лингвистични науки в Норвежкия Университет за Наука и Технологии в Трондхайм. Всяко лято семейство Вълчанови пътува в едно Volvo от Норвегия през цяла Европа до България. и всеки път разказват много интересни неща за пътуването и мен всеки път ме е яд, че въртя километри на колата си все по едни и същи пътища в София (сигурно съм минал по бул. България поне 1500 пъти със Sandero-то). Разбира се, като всички гостоприемни българи, Вали и Мила канят приятелите си да ги посетят в Норвегия, но дали са очаквали някой да се вдигне на 3500км от София с колата и да им се изтресе за една седмица... Ние, и особено аз, имаме известен опит с дестинации на разстояние не повече от 1500км от София - Флоренция 2010 by Sandero, Кападокия 2011 by Sandero, Милано 2012 by MCV, Сицилия 2012 by Sandero - са само част от интересните места, до които успяхме да стигнем благодарение на 1,5 dCi. Поканата за Норвегия отдавна стоеше на дневен ред, очаквахме просто знак от съдбата. На 20.05.2013 се появи и той -> Dacia Lodgy Laureate 1,5 dCi 110hp, все едно произведен да ни придружи до Норвегия. Не и без ценните съвети на Вали (все пак е минавал по маршрута повече от 20 пъти) започнахме подготовката за грандиозното пътуване. Бърза справка с Google Maps показва, че най-прекият (като разстояние и време) път от София до Трондхайм е София->Сърбия->Белград->Унгария->Будапеща->Словакия->Братислава->Чехия->Прага->Германия->Берлин->Хамбург->ферибот->Дания->Копенхаген->Швеция->Малмьо->Гьотеборг->Норвегия->Осло->Трондхайм. Звучи внушително, и понеже наистина е, решихме, че искаме да стигнем възможно най-бързо до по-непознатата част от Европа, а именно - Дания. От София до Дания има 2100км, което не изплаши душите наши, пък за Lodgy-то въобще и не сме се съмнявали. Принципно съм човек на реда и правилата, но не обичам да си правя прекалено стриктен план, защото имам склонността да се вманиачавам в изпълнението му. Подготовката за пътуването включваше няколко неща, които могат да се преброят на пръстите на едната ми ръка: 1. Запазихме за една седмица типична норвежка къща на брега на ледниково езеро до Трондхайм; 2. Запазихме по една нощувка в Путгарден (най-северната точка на Германия преди преминаване в Дания с ферибот, на около 2100км от София) и в Осло (на около 900км от Путгарден); 3. По една разширена медицинска застраховка на всички пътници и една застраховка автоасистанс за Lodgy-то; 4. Регистрация на регистрационния номер на Lodgy-то към дебитната ми карта в системата за пътни такси в Норвегия; 5. Много пари в няколко дебитни карти; 6. (нямам шест пръста на ръката ) Добро настроение и изследователски дух!

На 16.08.2013 (петък), в края на работния ден, към 17:30 пред Балкан Стар се събра бойната група пътешественици - Таня, аз, майка ми и баща ми. Заредихме празния резервоар на Lodgy-то и съзнавайки, че ще се върнем в София след повече от 8000 навъртяни километра, потеглихме по маршрута на първия етап - София, България -> Путгарден, Германия (2100км). Почти всеки изминат километър се записваше от телефона на Таня и нанасяше в сайта на endomondo. Максималната дистанция за един трак е 1000км (не са се сетили програмистчетата, че може да има и по-луди хора на този свят), затова първият етап от пътуването ни се вмести в три трака - хаха. Ако се вгледате внимателно в първия трак, ще видите, че еуфорията ни от предстоящото пътуване беше небрежно попарена още на Калотина, където заедно с около 300-400 гастарбайтери прекарахме час и 45 минути. Малко кофти старт, защото все пак трябваше да пристигнем в някакво смислено време на деня в хотелчето в Путгарден, което все още беше на 2050км от нас. Реално напуснахме родината в 20:00 часа, но оставащия път все още си беше 2050км. За да стигнем навреме, трябваше да ги минем за 24 часа. Реших, че 140км/ч е приемливо превишаване на максималната скорост предвид че им оставихме общо 12 евро за пътни такси (в Сърбия е 120км/ч на магистрала) и след 4 часа бяхме на 5км преди сърбо-унгарската граница. Благодарение на нашите приятели - гастарбайтерите - влезнахме в Унгария след още 5 часа. Да, спряхме в задръстването в 00:00 часа, аз легнах да спя на задната седалка, а баща ми ме събуди в 5:00, за да си дам личната карта на унгарския милиционер скапан. Така за 12 часа бяхме изминали по-малко от 600км. Оставихме 14 евро (всички пътни такси плащахме с дебитната ми карта) за винетка в някаква будка и сега вече имахме само около 15 часа за следващите 1500км до Путгарден, което ... звучеше като недостатъчно, но Lodgy-то ни опроверга! Пътят ни в Унгария минаваше на 2км от завода на Mercedes-Benz за новите A-, B- и CLA-класи (както знаете, в новата A-класа се монтира двигател на Renault 1,5 dCi) и просто нямаше начин да не се отбием към Кечкемет. Първото нещо, което видяхме след отбивката, въпреки ранния час, разбира се беше пълен автовоз с продукцията на завода. Понеже бързахме, решихме да обиколим най-модерния завод на Mercedes-Benz отвън. Винаги са ме впечатлявали мащабите на производството на тази скъпа техника - средната цена на една такава кола е 35000 Euro - можете ли да преброите колко по 35 000 Euro има тук? Красивият изгрев в компанията на Lodgy-то засили любовта на групата към скъпата марка.
Lodgy-то има една малко недомислена функция - ограничител на скоростта. Можеш да заложиш каква да бъде максималната скорост на автомобила в граници от 30км/ч до 210км/ч (по-късно ще разберете, че тези 210км/ч са малко пресилени). Настроих ограничителя на 140км/ч и "газ до дупка". Неудобно е, че трябва непрекъснато да си държиш крака на педала на газта, за разлика от при темпомата, но поне не трябва да се напрягаш да регулираш скоростта по нанагорнища и нанадолнища - това си е важно при преходи от по 2100км. Тъй като резервоарът на Lodgy-то е по-малък от този на всички познати ми модели на Dacia, то успява да изминава едва около 700-750км с един резервоар (за справка, Sandero-то си прави 1100км с един резервоар без прекомерни напъни), затова в Унгария заредихме още един пълен резервоар на OMV. 16 часа и 1000км след като бяхме потеглили от София, преминахме на словашка територия и малко по-късно превключихме към втория трак. Освен, че оставихме 10 евро за винетка, малкото, което видяхме от тази държава ни впечатли положително. Определено е по-подредена, чиста и ... европейска от южната си съседка. Около Братислава започнаха да се мяркат примери за характерната за тази част на Европа симбиоза от дворци и модернистична инфраструктура. 100те километра в Словакия бързо отшумяхме и навлезнахме в Чехия. Винетката тук е 12 евро, но качеството на чешката магистрална настилка е доста по ниско от същото в Словакия. В Чехия заредихме отново пълен резервоар, като цената от близо 3 лева за литър ни се стори малко прекалена, но явно тук са прихванали модата горивото на бензиностанции на автомагистралите да е значително по-скъпо. За сметка на това в Чехия се сблъскахме с друга мода, която се оказа много характерна за цяла Европа. Всички знаем, че в Европа се карат много велосипеди, но не съм очаквал да видя толкова много автомобили с накачулени на тях по всевъзможен начин по един, два, три, та дори по четири велосипеда. Без да преувеличавам, от Чехия нататък по магистралите всяка 10та кола имаше по едно безмоторно возило на тавана или на задния си капак. Друга често срещана гледка през цялото ни пътуване бяха прилежно навитите бали сено - на много такива пасторални гледки попаднахме. Прага малко ни стресна с мащабите и засиления си трафик, та изтървах една отбивка, но се оправихме - все пак бяхме с две навигации, оригналната и традиционната, които бяха с еднакъв софтуер и карти и работеха в абсолютна хармония! Българските автомобили са рядкост и не съм пропуснал да поздравя нито една, като например това разградско тунинговано BMW по околовръстното на Прага. В Чехия си припомнихме за софийските трамваи, или по-точно казано обратното, но имаше и други познати и характерни неща.
Ето така изглежда границата между Чехия и Германия, която преминахме със 140км/ч. Леле като се сетя колко киснахме между Сърбия и Унгария и колко неусетно минахме от Чехия в Германия ... В Германия ограничението от 130км/ч на магистралите е само препоръчително, но за сметка на това няма никакви пътни такси, а магистралите са най-хубави от навсякъде - това не е мит. Посрещнаха ни подобаващо с тяхната педантичност, точност и Lodgy-та, и Lodgy-та. Тук вече си личеше, че обществото се е развило и е надскочило себе си - нерядко над магистралите минаваха едно мостове, чиято цел е през тях да преминават диви животни, за да не се нарушава прекалено ареала и възможностите им за миграция. 22 часа и 1600км след тръгването ни от София минахме покрай Берлин. Времето се поскофти, все пак всичките тези 1600км сме ги карали на север. След още 4 часа движение на северозапад, отново ни свърши горивото (заредихме сигурно най-скъпия дизел в Германия на една бензиностанция Esso, не знам как я уцелихме баш нея) и преминахме границата на възможностите на втория трак, тоест бяхме минали повече от 2000км за този ден. На третото тракче се вижда как акостираме на самия северен бряг на Германия, на едва 6-7км по вода от Дания. Това всъщност е Балтийско море, което е някакъв огромен залив. Моретата на север не са като нашите морета и честно казано не ми харесаха безкрайно много, както си представях. Бреговете тук приличат на нашите блата - морската вода мие тревата на брега. Има си своя чар, но нито цвета на водата, нито брега може да стъпи на гръцката красота. Лично мое мнение. Все пак тектониката тук е подобна на датската, тоест най-високият връх наоколо е 172 метра над морето, а най-високата точка е пилона на един от мостовете, по които минахме няколко дни по-късно - 254 метра. Няма стръмни брегове, но за сметка на това има приливи и отливи, а отливът е нищо повече от ... кал/тиня. Поради равността на терена успоредно на морския бряг е пълно с малки и плитки езерца. В Путгарден пристигнахме към 20 часа вечерта. Това са около 27 часа път или 20 часа движение (като извадим 2+5 часа висене на границите с гастарбайтерите) за точно 2064,6 километра. Изразходвали бяхме 131,8 литра гориво, това прави среден разход от 6,3 л/100км, което за този голям автомобил, с четири човека (баща ми е 150кг), безумно много багаж (колата беше доста клекнала отзад) и движение с постоянни 2500 об/мин или 140км/ч на шеста предавка (средната скорост за цялото пътуване е 99,8км/ч с пълзенето по границите) смятам е съвсем нормално постижение. Не знам колко насекоми унищожихме за тези 2064км, но въпреки че винаги съм знаел, че нашите български бензиностанции са си най-удобните и комфортните, за пореден път се убедих в това. В повечето бензиностанции по Европа (независимо дали става дума за северна, централна, западна или Гърция) въобще няма кой да те обслужи (освен на касата, но и това липсва още по на север), но е рядкост да намериш кофа с гъба за миене на стъкла (разбира се сам ще трябва да си измиеш стъклото, ако имаш този късмет), а това в кофата да има освен вода и някакъв препарат е направо лукс. Изчислихме, че ако нито веднъж за цялото пътуване от 8500км не бяхме чистили челното стъкло, със сигурност накрая просто абсолютно нищо нямаше да се вижда през него. Важното е, че пристигнахме в най-северната точка на Германия по светло (тук светлото е до малко по-късно, отколкото в България), настанихме се в хотелчето, разгледахме това малко курортно поселение Путгарден, пълно с миниатюрни ваканционни къщички, които се отдават под наем на многобройните немски семейства, които пък от своя страна въобще не ми е ясно какво му харесват на това крайбрежие. Напълно ги разбирам защо идват в Слънчев Бряг. Немецът на родна почва почива по по-различен от нас начин и в курортите въобще не е толкова пълно с кръчми, но нашият нюх ни отведе в ресторантчето на близкия къмпинг. Този вид почивка като чели е най-разпространеният в Германия. Пълно е с каравани и къмпинги навсякъде. Хапнахме обилно за 65 евро, скъпо е за нашия стандарт - по моя преценка, в курортно селище в България, такава вечеря щеше да излезе около 60-70 лева, тоест разликата не е чак в пъти и в никакъв случай не бива да не пътувате, защото си мислите, че не можете да си го позволите. Щом в България сме склонни да дадем по 10-15 лева на човек в кръчмата, заслужава си да се дадат два пъти повече, за да се види и усети как живеят хората в другите страни. Свечери се и доста уморени полегнахме.

На сутринта (това вече е неделя, 18.08.2013) към 7 часа се натоварихме на ферибота от Путгарден, Германия за Рьодби, Дания. Организацията е уникална, влизаш си в твоето коридорче за Рьодби, плащаш 87 евро с дебитната карта, твоето си коридорче те отвежда по едно мостче към ферибота, който на всеки 20 минути пристига и заминава, оставяш колата на долната палуба и потегляш с 25км/ч към Дания. Корабът е като малко село, има си всички екстри. Първото нещо, което те посреща в Дания са безбройните електроветрогенератори, след това напускаш ферибота и ... те завалява дъжд. Отвратително е времето в тази част на Европа. Сигурно именно това постоянно чувство, че всеки момент може да завали, е направило хората тук толкова добре организирани. Както и да е - Копенхаген е на 200км пред нас. Това щеше да е първата ни туристическа дестинация и много се вълнувахме, въпреки постоянно работещите чистачки. Тук една вметка за чистачките на Lodgy-то: Всички знаете как старите модели събират вода с лявата чистачка, която не се обира от дясната чистачка и в резултат на това точно пред очите ви се стича една вадичка. Тошко (Manowar) духовито беше нарекъл това недоразумение 'капчук". Ами доста неприятно е да видиш, че при новият модел Lodgy, инженерите са се опитали да направят нещо, има променена геометрия на рамото на дясната чистачка, самата чистачка е под наклон и е по-малка и ... пак има капчук. Да хванат да си го оправят това най-накрая! А маха! Та ... по пътя към Копенхаген срещнахме голямо количество от прословутите датски вятърни мелници. Точно като на картинките в списанията са - само дето в реалността нон-стоп вали. Магистралите в Дания са по-тесни и ограничени до 110км/ч. Предвид, че до Осло имахме още 900км, а искахме да разгледаме Копенхаген ... ползвах тактиката "намери някой бърз местен и карай след него", така че и тук се движех с 140км/ч. Стигнахме в Копенхаген към 10 часа (справка трака) и заварихме състезанието Iron Man, което беше блокирало и без това труднодостъпния с автомобил, опасан с канали град. Загубихме се няколко пъти заради блокираните от състезателни велосипеди улици, но накрая стигнахме центъра, където оставихме майка ми и баща ми на волна програма. Копенхаген се води най-добре уредения за велосипеден транспорт град. Наистина, със сигурност в града видяхме стотици ПЪТИ повече велосипеди, отколкото автомобили. Всичко е направено, за да е удобно на велосипедиста - на него му светва първо зеленото, ако някоя улица е еднопосочна за автомобили, то встрани от автомобилното платно има две, два пъти по-широки велосипедни платна за движение в двете посоки, а големите улици имат по два тротоара - един за пешеходци и един, отделен, за велосипеди. Аз имам приятелка от фотографския курс, която живее в Копенхаген и се бяхме разбрали с нея да ни даде (на Таня и на мен) по един велосипед и да ни разведе из центъра на града. Оставихме Lodgy-то да почива пред квартирата на Цвети и се яхнахме на велосипедите. Предвид характерната инфраструктура, това е най-добрия начин да се разгледа този град. Пред всяка малко по-голяма сграда има купища велосипеди. Пешеходците са низвергнати. Цвети учи микробиология в Копенхаген и ни показа градината на университета (на снимката е Таня), която е пълна с най-разнообразни представители на флората и поддържана до безобразие. Бойната ни групичка се завлече в лабораториите на университета, където се готвеше дипломната работа на Цвети. Не че съм чак толкова зарибен, но изглеждаха много странно тия бактериални твари. Продължихме в задръстването от велосипеди към центъра. На гарата беше самата кулминация от велосипедна гмеж. Закуски, кафе, вестник - всичко можеш да си закупиш с дебитната карта. Въобще не ти трябва да обменяш датски крони, които после като не ги изхарчиш да се чудиш какво да ги правиш. Може би ще е малко разочароващо за читателите, но ние с Таня не си падаме по съвсем туристическите места, като например увеселителния парк Tivoli. Винаги сме предпочитали малките улички, където може да се ловуват гледки. Разбира се не ни убягна нито най-известният датчанин - Ханс Кристиан Андерсен, нито неговите емблематични уродливи създания, които направо не можеш да си представиш как са му дошли в главата, както и някой друг безумно тунингован автомобил. Друго датско изобретение е детският конструктор Lego. В Копенхаген има магазин-музей на Lego, пълен с милярди разглобени и сглобени частички. Вместо семки, датчаните хрупат карамелизирани бадеми срещу 10 лева за 100 грама. Въпреки, че бадемите не цапат толкова, колкото семките ... Копенхаген определено не е чист град и смея да твърдя, че в София е по-чисто. В петък и събота изстрадалият северен народ се хваща колективно за бутилката като удавник за сламка и излива цялата депресия от гадното метеорологично време в гърлото си, което води до страшна мръсотия по иначе красивите градски площади. От друга страна в неделя никой не работи, дори чистачите, и гледката е олеле малеле. И това е всяка събота и неделя. За сметка на това такситата им (които в България са обикновено най-ниския модел на някоя марка от далечния изток), тук фейслифтовите Mercedes-Benz Е-класи таксита (моделът бе пуснат на пазара преди два месеца), GLK и т.н. се прескачат една през друга, възползвайки се от постоянните валежи. Но на повечето хора дъждът не им прави никакво впечатление - перкат си с велосипедите, и дори карат с дървени кормила, които не ми става ясно как не прогизват, независимо от лаковото покритие. Най-емблематичният канал на Копенхаген, с безбройните лодки и най-късия номер (тясната сграда) в Дания, винаги е претъпкан с туристи, а провеждането на Iron Man правеше обстановката още по-натоварена. За сметка на това, вместо градски автобуси, има градски корабчета, които маневрират по изключително спектакулярен начин по "спирките", например пред операта. Изумен съм колко много вариации на тема стойки за велосипеди срещнахме - паркингът за велосипеди е нещо като визитна картичка на всяка сграда. Вариациите на самата тема велосипед също не са малко, разбира се. Църквите (катедралите) им са огромни, предимно протестантски и доста постни, на фона на нашите. Нещо, което тотално отсъства в България, са представителствата на по-екзотични марки автомобили като Ferrari и Tesla! Освен това често срещано явление е трансформирането на стари индустриални сгради в модерни жилищни такива - като например тази бивши казарми в центъра на града или тези бивши силози, които са кухи отвътре. В двора на кралския дворец, който е обграден с ров, разбира се има излъскана вятърна мелница. Повозихме се на автоматизираното (без шофьор) метро, във вагона за велосипедисти, разбира се, където на стойките за велосипеди се срещат и български колела. Накрая се качихме на върха на една от най-високите кули, при това с външна вита стълба. На върха, стълбата просто свършва, а зрителят, леко напоен от непрестанния дъжд, осъзнава колко плосък е всъщност теренът, на който е построен градът. Вижда се симбиозата между старото и новото, вижда се, че лодките са повече от автомобилите, че дървото някакси издържа на постоянната влага, вижда се хипарският квартал Кристияния, вижда се ... че страшно много закъсняхме, а ни чакат още 650км да прекосим през цяла Швеция, чак до столицата на Норвегия - Осло. Чао Цвети, без теб нямаше да можем да усетим така града! Пак ще дойдем, защото сега вече знам, че от всички градове, които обиколихме, бих сложил Копенхаген на първо място в класацията.
Излизаме от Копенхаген (в Дания) и ни остават 31км до Малмьо (в Швеция). Влизаме в някакъв тунел, караме осем километра под морето, после излизаме от тунела на някакво островче за около 800 метра и веднага се качваме на мост, по който караме още осем километра - страхотно съоръжение, наречено Oresund! По средата на моста има табелка "добре дошли в Швеция". На моста ни задминава забързано шведско Lodgy, а на края ти опъват 45 евро от сметката. Притиснати сме от времето (както хронологическото, така и метеорологическото такова) и в Малмьо спираме само за по един "шведски" дюнер. Три неща ми направиха впечатление за транзитния ни преход през Швеция: 1. Има страшно много негри, индийци и дръпнатооки. Не че ми пречат, просто очаквах да виждам предимно светли хора, а може би 30% от народа по улиците беше черен, къдрокос и странен. В последствие се оказа, че в цяла Скандинавия е фрашкано с чернилки. Просто не го очаквах. Да са живи и здрави! 2. Тук (Швеция) автомобилът не е средство за придвижване от А до Б. Има култ към американските автомобили от 60те години и авангардният тунинг на автомобили собствено производство е много на почит. Явно имаше някакво изложение, защото през два километра срещахме по някоя и друга такава резачка. 3. Личи си, че Швеция е още по-уредена дори и от Дания. Май просто Швеция е най-лъскавата скандинавска държава.
Вярвате или не, към 21 часа, облаците се раздухаха и ... слънцето изгря! Тук наистина се стъмва значително по-късно, отколкото в България! Морето обаче пак си е като нашите блата. В Швеция се наложи отново да заредим, горивото тук вече е 3,30 лв/литъра, а плащането става чрез мушване на дебитната карта в самата бензиноколонка. Гъбата за миене на стъклото от насекоми е мит! През 50км виждахме по една Ikea, все пак Швеция е родината на тази верига за евтини и некачествени мебели. Малко преди полунощ вече едвам гледах, всички в колата спяха, уморени от красотата на Копенхаген, а тепърва преминавахме от Швеция в Норвегия. Добре, че си биех шамари против заспиване достатъчно силно, че баща ми поне да се събуди и да ми прави компания. Удивително е как бодърстването на някой до теб веднага те вдига на крака. Влизайки в Норвегия веднага попаднахме на засада от вероятно най-малко 50 камери, които грижливо наснимаха регистрационния номер на Lodgy-то и веднага изтеглиха 70 лева от дебитната ми карта за пътни такси (алтернатива на нашите винетни стикери). Схемата е такава - на всеки пътен възел (не зависимо дали става дума за магистрала или нормален междуградски път) има една такава засада от камери. При първото ти преминаване (ако си се регистрирал) се изтеглят 70 лева, от които се разплащат следващите ти преминавания през такива засади (целта е да не ти теглят на всяка засада по една малка сума, за да се спестят банкови такси). Ако ти останат пари от тия 70 лева, ти ги връщат след месец и половина, а ако не стигнат, теглят нови 70 лева. На нас ни изтеглиха два пъти по 70 за всичките 3000км, които навъртяхме в Норвегия. Не знам каква част от вторите 70 лева ще ми върнат обратно. Нито пък знам какво щеше да се случи, ако не се бях регистрирал и не знаеха от къде да теглят пари за този регистрационен номер - не ми се мисли какви са глобите, ако ме хванат в нарушение. Както и да е, към 1 часа през нощта докретахме до Осло. Навигацията каза "излез от магистралата, влез в тунела и след 400 метра завий надясно". В началото не можех и да си представя в какво щях да се забъркам след малко. Влизаме ние в тунела и по моя преценка, след 400 метра (навигацията изгуби GPS-сигнал) имаше две отбивки надясно (вътре в тунела). На едната пишеше "Sfsdslkjds", а на другата "Smndfasdfs" и се шашардисах ... и не завих по нито една от двете, а продължих направо, продължавайки да се движа в някакъв тунел. От там попаднах на някакво кръгово движение (в тунела), което явно беше кръстовище на два тунела. Не си спомням вече накъде хванах, но след още няколко подземни пътни възела, най-накрая излезнахме на въздух, навигацията хвана сигнал и след умишлено от моя страна избягване на няколко тунела, стигнахме благополучно в хотела в Осло. Въпреки късния (ранния всъщност) час, намирането на безплатен паркинг (цената на паркинга на хотела от 60 лева за до утре на обед не ни остави друг избор) за през нощта се оказа доста сложна задача. Справихме се някакси и блажено заспахме в многобройните стаи на апартамента, който бяхме наели за една нощ. Вечер в Осло е много студено, дори и през Август, но оставихме прозорците отворени, за да дишаме свеж въздух. Притеснихме се от тънкостта на завивките, но се оказа, че норвежците си знаят работата - толкова едновременно лека и топла завивка, май не съм виждал никога - имах чувството, че ме е възлегнала полярна мечка, а всъщност бях завит с нещо малко по-дебело от двоен чаршаф. Зашеметително, ние тази топлина я постигаме с три родопски одеяла и натиск от 5кг/см^2 върху тялото.

На сутринта (понеделник, 19.08.2013) се събудихме свежи като краставички в центъра на Осло. Като връщахме ключовете на рецепцията ни казаха, че са ни взели повече пари - около 25 лева. За пръв път ми поискаха дебитната карта, за да ми преведат по нея пари, но наистина в баланса ми влезнаха 24,25 лева. Норвежка му работа. Същите тези пари ги преведохме от същата тази карта на паркинг автомата за четири часа паркинг... Оттървахме се поне за малко от колата и можехме да разгледаме втората скандинавска столица, в която бяхме попаднали. Почти всички жилищни сгради в Осло са двуетажни къщи, с дървена обшивка отвън. Къщите винаги са шарени, но никога нямат повече от два цвята. Цветята са като бурени ... сигурен съм, че предвид непрекъснатите валежи, никога не ги поливат ... бодваш коренчето някъде и то си се гледа само. Цветята са многобройни и красиви, но мръсотията по улиците също е налице. Не знам дали самите норвежци или безбройните им емигранти, са виновни за това, но е факт. Най впечатляващата сграда в Осло определено е новата опера, по чийто покрив може да се разхождаш. Като се поизкачиш малко и почваш да осъзнаваш, че си заобиколен от безброй обрасли в трева островчета и да се чудиш околните сгради или околните кораби са по-големи. Предвид професията на арх. Таня Митакева, тази сграда много ни хареса с всичките и дизайнерски детайлчета. Велосипедите и тук са си институция, но не може да се сравнява с Копенхаген. Но цветовете на сградите тук са много по-наситени и разните елементчета са навсякъде. Като се разхождам по улиците на който и да е севрноевропейски град, си задавам въпроса колко ли инфраструктура му е нужна на човек. Пристанището на Осло е популярна дестинация на туристическите лайнери, а бившите складове наоколо са превърнати в модерни жилищни сгради, което прави градската среда много приветлива. Винаги, когато нямаме много време за разглеждане на някой град, взимаме SightSeeingBus и този път също не съжалихме. Добива се понятие за мащаба на града (доста е голямо това Осло - половината население на Норвегия живее в него), показват ти най-важните сгради, прекарват те през хубавите квартали, може дори да видиш нещо невиждано досега! Имам чувството, че всеки втори норвежец има лодка и със сигурност се наблюдава известен култ към морето. Оказа се, че кралското семейство си отглежда кралски крави дори. Оставихме баща ми (той е археолог-водолаз по професия)в музея на старите викингски кораби, които се оказаха доста интересни и пищни. Някои направо са приличали на бараки. Направи ми впечатление, че на много места в града има огромни количества мъх. В последствие се оказа, че мъхът тук е нещо като тревата у нас. Тъй като отново ни чакаше поредния сериозен преход (560км до Трондхайм -> виж трака), хапнахме по един бърз хотдог за по 10 лева бройката, разгледахме още малко скандинавски дизайн, полюбувахме се на необичайно хубавото време, почудихме се на улуците с електрическо подгряване и подпалихме Lodgy-то на север. Понеже Копенхаген, погледнат от високо, ни хареса, решихме преди да си тръгнем, да намерим достатъчно високо място, от което да видим и Осло по този начин. За любителите на ски-скоковете, Holmenkollen ще е познато име. Понеже не си заслужава, заради моята фотографска некадърност, да не си представите какво точно представлява тази колосална ски шанца, ще си позволя да сложа една чужда снимка. Страхотно нищожни се чувствахме пред това спортно съоръжение, и направо не знам каква смелост и безотговорност се изисква за да се спуснеш на две дъски по такава стръмнина. Гледката назад към центъра на Осло също беше много впечатляваща, с всички тези заливченца, наречени фиорди.
На север от Осло няма много магистрала и пътят стана двупосочен, като на често ни предупреждаваха, че може да срещнем лосове със съответните пътни знаци. На места се образуваха някакви страшни задръствания, ту заради някой велосипедист по пътя (никой не смее да задмине велосипедиста, не можах да си обясня защо), ту заради някой ремонт, но най-смешно ни стана, когато попаднахме на ремонт, през който ни съпровождаше Safety Car в истинския смисъл на думата. То бива бива развито общество, ама да циркулира някаква кола, за да ме превежда през 500 метра разкопана улица ми се струва една идея пресилено. Природата почна да става норвежка - много вода и много зеленина. Заредихме на един Shell, и пак платихме директно на колонката (цената на дизела тук вече беше 3,54 лева/литъра), въобще не съм влизал в самата бензиностанция. През цяла Норвегия срещнахме сигурно един милион водопада, просто от всяка скала тече вода, а водата е много заради неспирните дъждове. Междуградските им пътища са хубави, тесни и всички спазват сляпо всякакви смислени и безмислени ограничения - когато пише 40, се кара с 40. Отвратително изнервящо. Тактиката "намери някой бърз местен и карай след него" почти не можа да проработи, защото такива са рядкост. Същевременно е пълно с камери за скорост и не ми се мисли какви са глобите. Преди да пристигнем в Трондхайм, спряхме в един крайпътен супермаркет. Интересно е, че на такива големи магазини (като супермаркетите) винаги се изписва работното време с огромни букви. Много удобно, само дето в скобите е работното време в събота. По подразбиране в неделя стоиш гладен, защото никой не работи. Табелките с цените на продуктите пък са с електронни дисплеи - hi tech.
И така, след 3 дена (по точно, 36 часа движение), изминати 3397,9км път, изразходвани 206,8 литра дизел, среден разход 6,0л/100км, със средна скорост 90,2км/ч скромната ни туристическа група в крайната си дестинация - Трондхайм, Норвегия, където ни посрещна онзи малък пораснал викинг от пред блока (вдясно) - Вали. За пореден път преизпълнихме планът си, не и без солидната подкрепа на Lodgy-то и почукахме на вратата на хазяина ни Ragnar в чудния ни едноседмичен норвежки дом още по светло (което е разтегливо понятие в Норвегия де).

[radowolf]

Отдавна не бях чел толкова увлекателен пътепис ... чакаме втора част!!!

[Dragan_Trial]

Засега публикувам втората от общо три части на разказа за пътуването ни до Норвегия, защото самото му писане отнема страшно много време. Очаквайте третата част утре...

Не че съм тръгнал със свито сърце, но честно казано, когато бяхме на бензиностанцията в София и навигацията показа 3177км до крайната цел, малко се зачудих дали и по-скоро как ще минем всичкото това разстояние. Сега вече друго ме притеснява... Понеже вече знам, че 3200км не са абсолютно никакъв проблем, а напротив - едно голямо удоволствие, направо се плаша какво ли ще трябва да направим от тук нататък, за да бъде по-достойно от това пътуване!

Както и да е ... в понеделник вечерта (19.08.2013) пристигнахме в предварително запазената дървена къща на брега на ледниковото езеро до Трондхайм, Норвегия. Настанихме се набързо и легнахме да спим, уморени от пътя и впечатленията от него. Чак на сутринта (която не беше най-слънчевата възможна) разопаковахме багажи и разгледахме къщата. Брегът на езерото е в другия край на двора. Между къщата и езерото има много оригинално барбекю, което предвид колко беше студено през Август, не знам колко месеца в годината може да се ползва. Самата къща е на два етажа, малко прилича на вила Вилекула на Пипи Дългото чорапче (тя е от Швеция де) с тази веранда. Първоначално се влиза в антре, в което има монтирана електрическа стойка за обувки, за да могат те да изсъхнат до сутринта - хитро. Отвътре също всичко е от дърво и също така доста цветно. Кухнята е удобна, тоалетната е химическа или по-скоро биологична. Бях споменал, че в Норвегия живеят около 4,5 милиона души, като по-значителната част от тях са концентрирани в големите градове (Осло, Берген, Трондхайм) по брега на Норвежко и Северно море. Същевременно територията на Норвегия е почти 4 пъти по-голяма от тази на България, което прави средната гъстота на населението много малка (15 души на км^2). Направи ни впечатление, че норвежките къщи извън градовете и селата са пръснати на огромни разстояния една от друга, без огради, обиколени от зеленина и в 80% от случаите с вода. Това прави, предполагам, изграждането на смислена канализация доста трудно, съответно норвежците са си свикнали къщите им да имат такива септични ями/контейнери в приземния етаж. На нас ни беше малко странно, но ... нали именно затова отидохме там. Стаите на втория етаж отново са дървени (просто цялата конструкция на къщата е дървена) и просторни, макар и със скосен покрив. В такава типично провинциално норвежка обстановка прекарвахме вечерите си в Норвегия. Точно това и искахме.

Този вторник (20.08.2013) бяхме решили, че ще разгледаме самия град Трондхайм. Къщата се намира на 15км от центъра на града (на колкото се намира Бояна от София). Трондхайм се намира в средата на един много дълбок залив (100км врязан в сушата) и всъщност гледайки от някой хълм, не можеш да се ориентираш накъде е откритото море. Предвид, че цяла седмица ще сме в Трондхайм, трябваше да измислим подходящо паркинг място за колата в града, защото паркирането в центъра е невъзможно скъпо. Безплатно става на около 2км от центъра, където паркирахме колата на ... нещо, което те наричат парко място . Езикът им е напълно неразбираем, а на всичкото отгоре имат няколко допълнителни букви в азбуката. Прави впечатление, че само малко да кривнеш от центъра и тротоарите по по-малките улични изчезват. На мен това честно казано не ми харесва много, колкото и back to the nature да ми го изкарват северняците. За сметка на това и в най-затънтения квартал има по някоя църква/катедрала (норвежците също са протестанти), с размерите на руската църква в София например. Това си е характерно за всички западно и северно европейски градове - явно са (били) много по-набожни от нас. Морето и пристанището е важна част от ежедневието и съзнанието на норвежеца, то му дава най-важното за тази държава - НЕФТ и риба. Следващото по важност е дървения материал и добива на алуминий - абе галеници на природата от тази гледна точка. Да са живи и здрави и да си мръзнат там на север, аз съм тук само на туризъм. Не бих живял тук, колкото и да им е висок стандарта. за сметка на това пък навсякъде, нонстоп е безобразно зелено, и то без да се налага да поливаш. Дори предполагам, че за да се появи трева над мъха, трябва да правят някакви дренажи, иначе цялата им територия щеше да е в блата. Веднага прави впечатление, че дялът на електрическите автомобили е много голям. Например без да преувеличавам, всяка 30та кола е напълно електрическия Nissan Leaf, явно норвежкото правителство дава някакви субсидии, защото не мога по друг начин да си обясня защо видях толкова много Nissan Leaf-ове, и нито една Opel Ampera например. Вярно, че струва колкото един Passat, а е с размерите на Golf, но пък едно зареждане за 150км ти е под 5 лева, а е безкрайно по-безшумен. Факт е, че го карат много тук, и чак сега разбирам защо Nissan Leaf, който не съм виждал никога в България, беше кола на годината за Европа за 2011 година. В Трондхайм освен електрическите автомобили се прокламират и други алтернативни методи на транспорт, като ... велосипеда разбира се -> ето една стойка за велосипеди, която образно и недвусмислено показва колко велосипеда се побират на парко място за един автомобил. Интересно е модерното отношение на тези народи към религията - влезнахме в по-малката от двете църкви в центъра и вътре освен странните за тази географска ширина стенописи, открихме ... кафене! При това доста вървежно ... сред по-възрастните Божи поклонници, които кротко си четат библията, отпивайки чаша чай и отхапвайки сладък норвежки пай. В близост се намира най-голямата и значима за норвежците готическа катедрала Нидарос. Не съм особено набожен и духовната страна на катедралата не ме грабна особено, но окичената с орнаменти фасада и забавните скулптори по многобройните ръбове, ме забавляваха искрено. Градът е ситуиран на устието на река Ниделва, която прави някакъв страшно остър завой и на определени места се чудиш защо реката тече на обратно, все едно морето изтича в реката. Именно по устието на тази река се е развила навремето първата столица на Норвегия. Ясно се вижда, как корабите са спирали от едната страна на сградите, а от другата страна се е продавала стоката. Реката се пресича от пет моста на кръст, така че се налага доста да обиколиш, ако искаш да преминеш от единия бряг на другия. Старите докове и тук са превърнати в модерни жилищни и обществени сгради, като тук там се оставени някои артефакти, които да напомнят за индустриалното миналото на този градски район. Някакси не отричат миналото, а го префасонират. Къщите в центъра са много ниски и цветни, навсякъде по фасадите има зеленина. Определено има една тенденция на подражание на американския модел ... с всички тези знамена на пилони пред къщите, възстановяване на американски ретро автомобили. На един хълм имат някаква миниатюрна крепост, която може да хапва пастички пред нашия Царевец в нашата бивша столица. Но пък нашия Царевец не може да изпасе толкова трева, колкото имаше в двора на миниатюрната крепост, от който се виждаше какви криви завои прави реката преди да се излее в трондхаймския фиорд. Понеже вече толкова ни наваля, че просто се отказахме, решихме да обиколим с колата ледниковото езеро, на чийто бряг е нашата къща. Природата около него е толкова зелена, че можеш да се изгубиш, пълно е с гъби и очакваш от някой мъх да изскочи я трол, я фея. Самото езеро е много живописно, въпреки намръщеното време. Мъхът и тревата често се поселват не само по гората, но и по покривите на самотните къщи. Точна така си го представях. Пътят извива точно по контура на езерото и е много приятен за каране, въпреки че на места напомня за рали Финландия. Водопадите, вливащи се в езерото никак не са рядкост. Вечерта запалихме печката в хола и бързо стана много топло. Голяма грешка направихме, като заредихме печката още веднъж с дърва, защото се оказа, че изолацията на къщата е толкова ефективна, че нито един градус не излиза навън. Между дървените външни и вътрешни дъски има някаква норвежка магия, която е студонепромокаема. Та, неволно си направихме и норвежка сауна. След това ни навести нашият хазяин Ragnar, който освен от жегата и леката си настинка, се препоти и от ракията, с която го почерпи баща ми. Сигурен съм, че както и ние бяхме, си мислите, че норвежците са някакви студени и необщителни хора. Точно в това се опитваха да ни убедят всички и преди да заминем, и след като вече бяхме там. Ами не знам, може би защото ние се запознахме лично само с един единствен норвежец, но този Ragnar ми се стори супер пич. Дойде вечерта, попита ни какви са ни плановете, извади една огромна карта човека, набеляза ни няколко точки, които ни препоръча да посетим на следващия ден, лигавеше се на една ракия, докато баща ми изпи три, и си замина. Държа се изключително приятелски и ... както би се държал всеки нормален човек, независимо дали е от Испания, България или ... Япония. Сигурно ако останеш да контактуваш с години с тях, ще забележиш някакви характерности, но първото впечатление поне в мен е положително.

На следващата сутрин (сряда, 21.08.2013) потеглихме на север. Карахме предимно по малки пътчета, стараейки се да следим контура на морето. Времето беше нещо повече от ужасно и трябваше да се задоволим със зяпане от прозорците на Lodgy-то. Имаше и интересни гледки, но фотографията е безсилна пред метеорологията. По този мост отидохме на едно супер малко островче по средата на фиорда. На моста има фейсконтрол и не знам как преценяват кой може и кой не може да премине, но ние явно издържахме теста и след 30 секунди чакане - портите се отвориха! Добре, признавам си, че са малко странни хората тук. На острова кипеше бурно селско стопанство, като видиш ли ти, това било единствения район, където можели да се отглеждат краставици. Но никакви зеленчуци не бяха в състояние да оправят времето. В Норвегия има толкова много малки островчета, че понякога единственото предназначение на някой остров е да крепи поредния електрически стълб. Фиордът се пресича от един доста впечатляващ мост, който по времето, когато е строен (началото на 90те) е бил за кратко най-дългия (1100m) в света мост от този тип. От другата страна на моста природата стана още по-сурова, водопадите имаха някакъв гаден жълтеникав оттенък, а в морето през един километър се вливаха доста сериозни реки. Тук ясно се виждаше до къде стигат приливът и отливът, само дето като брегът е стръмен, е почти красиво, а когато брегът е полегат, си е направо гадост. Опитахме се да стигнем възможно най-близо до откритото море и да погледнем отвъд фиорда, но това се оказа невъзможно ... за да се стигне до открито море с кола, трябва да пропътуваш още 200км, а ние вече бяхме навъртяли близо 300км за днес. Наложи ни се да се задоволим със спрелия за минута дъжд, супер чистата и плитка вода, блато-подобното море, останалите на суша странни и корави водорасли и осеяното с изпражнения на червеи голо морско дъно. Покъртително! Зърнахме обаче причината за несметните богатства на тази държава - нефтодобивна платформа и един газовоз. За да не обикаляме още един път тези 300км, взехме едно корабче, което за 15 минутки и няма и 25 евро ни метна отново от страната на Трондхайм, после още малко кръгови движения в тунели и отидохме на гости на порасналия Викинг - Вали и неговото семейство. Тук осъзнахме как функционират тези ниски (двуетажни) малки блокчета. Там няма вход, като в нашите огромни блокове. Има долен ред апартаменти, на които входните врати са от към вътрешния двор или от към улицата, и има стълба, която води към тераса на втория ред, към която са входните врати на апартаментите от втория (5) етаж. Оставихме старото поколение да се забавлява с разкази за спомени, а ние тръгнахме из нощен Трондхайм на лов за такива. Катедралата Нидарос на свечеряване изглежда още по-добре. Светлинките на града се отразяват в повърхността на реката. Тук тунингът, за разлика от в Швеция, е по-скоро рядкост. Колкото по-тъмно, толкова по-красиво.
Следващата сутрин (четвъртък, 22.08.2013) изглеждаше много по-обещаваща, затова решихме, че ще я използваме за доразглеждане на Трондхайм. Паркирахме колата на познатото ни безплатно място близо до центъра, метнахме се на по едно колело под наем и градът остана в педалите ни. Този ден навъртяхме 25 километра с колелата. Въпреки, че колелата бяха неудобни, то поне бяха доста евтини - 15 лева за целия ден. Обиколихме много голяма част от целия град. Видяхме как се мести цяла къща - нещо, за което само сме гледали филмчета по Discovery. Освен това си бяхме страшни сладури. Прави впечатление, че доста често се срещат солариуми, като не могат да си набавят слънцето от природата... В техническият университет имаше разни макети и прототипи. Всъщност, Трондхайм е университетски център на Норвегия и в него живеят над 30 000 студента - всеки пети е студент. На входа към центъра от към реката има един брояч на велосипедистите - ние бяхме номер 363 и номер 364 за този ден на този брояч, а часът беше едва 10 сутринта. Слава Богу, българските представители като този бяха по-малко на брой. Друго характерно за норвежците нещо ни направи силно впечатление. Миналата вечер, нашите български приятели, ни бяха казали, че норвежците имат по-особено отношение към децата. Още на следващия ден имахме възможността да се убедим реално в това. Купихме си ние салата от скаридки и хлебчета и седнахме срещу катедралата сред птички и пчелички да обядваме. Срещу нас - мила норвежка картинка - подрастващото поколениe си играе по, над и до каменните пейки пред катедралата. В началото виждахме тук таме по някоя майка или баща, но в един момент децата си останаха при пейките, а родителите си хванаха дърмите и отидоха да пият някъде кафе. На всички, дори и на нас с Таня, ни стана ясно, че съвсем скоро някоя малка руса глава ще тупне от каменната пейка на каменните плочки пред катедралата. И разбира се точно така стана. Русото момченце се метна по гръб на плочките, стана, разциври се, въобще не се сети за майка си, нито пък тя за него, и след 30 секунди отново беше върху пейката, готово за следващия удар с реалния свят. Оставят ги сами да си трошат главите, сами да се оправят. Това ако беше станало в България, щеше да има страшна драма и от родителска и от детска страна. Нормално е, като те отглеждат по този начин, да станеш малко повече индивидуалист ... нищо чудно, че бракът не е много разпространен в скандинавските страни през последните години. Решихме преди да напуснем града, да отскочим до Ikea. Още от миналата година чакаме в софийската Ikea да доставят като нашите тенджери, но с тефлоново покритие - има ги в каталога, но така и не искат да ни ги доставят. Е ... ние си ги открихме и без тяхната подкрепа ... в Норвегия. Самият магазин е малко по-олъзнал от нашия, защото просто е на доста повече години, но за сметка на това, цените ... СА СЪЩИТЕ. Масичката Lack, която в България е 10 лева, там струва ... 39 крони, а един лев е четири крони. Ние наскоро си купихме стол Locksta за 79 лева, а в Норвегия същият стол струва 298 крони, което е 75 лева! Ами не е честно някакси! Както и да е ... сигурно сме си го заслужили. Единствените разлики, които видях между тяхната и нашата Ikea са: 1. Продават се бели телевизори с марка Ikea; 2. Има детски люлки с формата на лос ; 3. За клиенти с малко продукти има ?!?! каса на самообслужване - да, сам си маркираш продуктите, мушкаш си картата и плащаш. Никой не те гледа. Гениален похват ... накараха ме да изпитам задоволство от това, че не са назначили някой, на когото да плаща заплата, а аз свърших сам работата на този някой и въпреки това съм доволен и дори впечатлен. Страхотно манипулиране на човешкото съзнание - браво Ikea! Хапнахме по една риба и едни кюфтенца (същите са, само дето са по-скъпи - общо излезна 60 лева). Вечерта се разбрахме с Ragnar, да ни намери месо от лос, което ние да си сготвим - каза, че ще говори с негов приятел ловец.
На сутринта, това вече е петък 23.08.2013, имаше изпарения над езерото, което предвещаваше хубаво време. Решихме, че това ще е денят, в който ще излезем от фиорда и ще тръгнем по големите острови Хитра и Фрьоя - ето как изглежда трака. И Ragnar и Вали ни бяха казали, че това са най-красивите острови в района ... район, район - навъртяхме над 500км този ден. Заредихме на един Shell (3,45 лв/л) и подхванахме през горите към водата. Съвсем по друг начин стоят нещата, когато са огряти от слънце. В тази част, на юг от Трондхайм, е по-планинско и водата е по-синя и живописна. От време навреме се виждаха мидени и скаридени ферми, но безбройните островчета бяха много красиви. Заради толкова многото вливащи се в морето реки и водопади, водата никак не е солена и по брега расте трева, както около нашите блата и езера, съответно добитъкът направо пие вода от морето. Морето толкова надълбоко се врязва в сушата (фиорд), че направо имаш чувството, че това е река. Тая държава без мостове не може да просъществува. Заради влагата има толкова много мъх, че обувките ми потъват доста надълбоко. След като минахме през един тунел под морето (два километра спускане надолу под водата и след това два километра изкачване), за да излезем на остров Хитра, влезнахме в друг тунел (пак два надолу и два нагоре) и излезнахме от единия остров на следващия - Фрьоя - ей тук на връхчето на трака. Водата е толкова чиста, че и без поляризационен филтър дъното се вижда идеално, както и странните същества, които го населяват. Аз толкова чиста вода не съм виждал просто - то не си личи къде е вода и къде е въздух! От другата страна на острова засякохме диви коне - дали бяха диви не знам де. За съжаление така и не можахме да видим лос на живо. Казаха ни, че се срещат обикновено зимата (не искам да съм зимата в Норвегия), когато няма какво да ядат в замръзналите гори и слизат по-близо до водата, за да търсят не чак толкова замръзнала храна. Опасни били само ако застанеш между малкото и майка му - иначе не нападали хора. Доста ни е яд, че не видяхме лос, би трябвало да са колосални животни ... 700кг и височина над 2 метра без рогата. Успяхме да мернем само една сърничка, която весело припкаше през дворовете на къщите на острова - там нали си нямат огради... Времето този ден наистина беше хубаво, щом и мотористите бяха стигнали толкова далеч. Самият път също беше много динамичен и на места направо тесен за разминаване с камион. За тази цел си имаше уширения - ако видиш камион, чакаш на широкото. Гледахме да се върнем по-раничко, защото след работно време (то Норвегия свършва по-рано от в България, особено в петък) бяхме поканили Вали и семейството му на барбекю в "нашата" къща. Към веселбата се присъедини и хазяина Ragnar (този с брадата). За него 16те градуса температура на въздуха бяха идеален момент да изкара от гардероба късите панталони. Мръвката си е мръвка навсякъде, а тъй като в целия район беше фрашкано с малини - десертът беше естествено осигурен, така да се каже. Преди да залезе слънцето към 22 часа, младежта решихме да се поразходим и да се полюбуваме на красотата на брега на езерото и къщите около него.
Следващата сутрин (събота, 24.08.2013) решихме, че това езеро не може само да се обикаля по брега, а трябва да се изследва и в дълбочина, затова взехме една лодка от Ragnar и загребахме към вътрешността на езерото, което е основен източник на питейна вода за града. Въпреки че изгребах над 10км във водата (пуснах трака не съвсем в началото), риболовът нещо не ни спореше. Едва ли съществуват по-начинаещи рибари от нас, така че ни е простено, а и в магазина нали има уловена... Най-накрая открихме едно островче, на което да няма построена къща и акостирахме на него, а там - абсолютна дивотия, мъх и гъби. Понеже езерото е питейно и в него не можеше да се къпем, решихме, че не може да сме отишли в Норвегия и да не се изкъпем в Северния Ледовит Океан - речено сторено -> метнахме се до така наречения плаж "Stor Sand", което значело "големия пясък" и бррр ... страшен студ. Тръгнеш ли да влизаш полека полека в толкова студена вода, от личен опит знам, че когато дълбочината стане малко над коленете ... не издържаш и излизаш. Затова има само едно решение -> засилка. Вечерта на този ден приключи по много интересен начин - Вали е братовчед на небезизвестните певци "братя Аргирови". Единият от тях - Светослав, е женен за норвежка и живеят с нея на още 500км на север. За сметка на това обаче синът им учи в Трондхайм психология (но е наследил страстта към музиката от баща си и пее в метал-банда) и това беше повод всички да се съберат на една българска вечеря в центъра на Трондхайм. Ние пък разпитвахме младите норвежко-български студенти за модерния живот в Норвегия. Разбрахме за гордостта на норвежката изобретателност - специален уред, с който се правят тънки резени кашкавал и след това лесно се нанасят върху филия хляб, за да могат да бъде тя изядена със сладко за закуска ... да, имат си странност норвежците.
Следващият ден (неделя, 25.08.2013) щеше да ни е последен и затова от рано се заехме с готвенето на месото от лос, което Ragnar ни предостави. Докато се готви, решихме да идем в града да понапазаруваме малко подаръци и сувенири. Какво ти пазаруване в неделя братче - все едно беше паднала бомба, имаше само няколко заблудени като нас туристи, няколко статуи, затворени магазинчета, следи от норвежко забавление и ... отворен туристически център, в който оставихме над 150 лева за дрънкулки! Попаднахме на една "кола", която в никакъв случай не беше по-широка от велосипеда ми. Абсолютен майтап с автомобилостроенето. Не че тази буба, на фона на баща ми, е по-малка подигравка де. Междувременно лосът беше станал ... очаквано жилав, както всеки друг дивеч. Докато бяхме в Норвегия ни направи впечатление нещо доста интересно. Горивото сутрин е страхотно скъпо - 3,60-3,70 лева/литър, а вечерта е просто скъпо - 3,10-3,20 лева/литър. Просто явно пазарната икономика там работи на правилните принципи - има търсене (сутрин излизаш и зареждаш колата, била тя лична или служебна) = цената се покачва, няма търсене (бързаш да се прибереш след работа, не ти се занимава с глупости) = цената спада. При нас явно лостовете в икономиката не са търсенето и предлагането, а някакви други... Та, нафрашкахме резервоара на 3,16 лв/л, а късно вечерта почистихме къщата и легнахме рано, защото ни чакаше доста сериозен преход.
Понеделник, 26.08.2013, след една седмица престой в Трондхайм и околията, багажът е натоварен в Lodgy-то и ... чао Трондхайм, мисля че те опознахме доста добре!

Засега публикувам втората от общо три части на разказа за пътуването ни до Норвегия, защото самото му писане отнема страшно много време. Очаквайте третата част утре...

[Dragan_Trial]

Една седмица в Трондхайм беше точно толкова, колкото ни трябваше ... ден по-малко, и нямаше да можем да свършим всичко, което си бяхме намислили <---> ден повече, и нямаше вече да има какво да правим. Освен това връщането щеше да е може би още по-вълнуващо, защото щеше да е много разнообразно. Ако на отиване от София към Трондхайм по-скоро бързахме да стигнем за три дни, то връщането беше планирано за една цяла седмица, за да ни остава време да разглеждаме всичко, което ни скимне.

Тръгнахме рано (към 7 часа) сутринта от Трондхайм с крайна цел за деня - отново Копенхаген, Дания. Хареса ни този град, а и не знам дали ви направи впечатление, но при първото ни посещение, нищо не споменах за малката русалка ... заради провеждането на състезанието Iron Man, което беше блокирало половината град, така и не успяхме да видим световно известната статуя на момичето с рибешка опашка. Та, имахме си причина, а така и така минаваме от там... За да стигнем до Копенхаген обаче трябваше да прекосим половин Норвегия, цялата Швеция и част от Дания - общо около 1100км (виж основната част от трака - първите 1000км). Пътищата в Норвегия си имат своите особености - например има еднолентови, еднопосочни пътища, оградени с мантинела от двете страни - изглеждат като осакатена магистрала. На идване минахме по възможно най-бързия път между Осло и Трондхайм. Връщането направихме по мое усмотрение, през друг път, който аз си представях, че ще е по-красив, макар и значително по-бавен. Оказа се, че пътят наистина е много по-интересен, и всъщност изобщо не го минахме за повече време (пак за 7 часа). Въпреки значително по-острите завои сред планините, с цената на забележки от пътниците, успявах да държа доста прилична средна скорост, защото пред мен нямаше норвежки мотльовци, а само страхотни гледки, заради които съм намалявал. Явно тук бяхме попаднали доста нависоко (1000м над морето), защото за пръв път видяхме сняг (през август). Планина, езеро, планина, самотни къщи, езеро, малко селце, планина с езеро - така се придвижвахме по красивия път. В един момент минахме покрай град Лилехамер, където се провеждаха зимните олимпийски игри през 1994 година, но тогава спортните ни успехи бяха в други дисциплини. Колкото до спортните навици на норвежците, забелязахме три много популярни спорта: 1. Тичане, никъде другаде не съм виждал толкова тичаща нация - по всяко време на денонощието (засичахме не веднъж в 12 часа тичащи ненормалници около езерото до Трондхайм); 2. Велосипедизъм - по-скоро на професионално ниво, обикновено на групи от 5-6 велосипедиста, вероятно някакви клубове; 3. Скачане на батут - в двора на голяма част от къщите имаше батути. Е, вярно,че видяхме само два-три пъти някой да скача на тях, но наистина доста масов спортен атрибут са батутите в тази държава. Малко преди да стигнем Осло, спряхме в един супермаркет и издумкахме последните си норвежки крони за кафяв кашкавал (Brunost) и уред за рязане на филийки кафяв кашкавал. Относно хранително-питейните навици на норвежците ... държавата се опитва доста неуспешно да наложи някакъв сух режим по отношение на алкохола. От супермаркет можеш да си купиш само бира. Твърд алкохол се продава само в една единствена верига магазини, наречена Vinmonopol - оригинално име, а? Например в Трондхайм има само 4 магазина Vinmonopol, при това всичките работят до 18 часа. Ако ще пиеш довечера, трябва да си го предвидиш още от сутринта и да платиш ... не мога да си представя дори колко, при положение, че баща ми се купи една бира от будка на площада и плати 20 лева за 330мл. Норвежецът се напива с бира - това е положението. Аз не пия, но знам, че приятелите ми изтрезняват с бира и шкембе. Синът на Вали и Мила ни разказа, че като ходят по студентски купони, всеки си носи каквото ще си пие сам. Представяте ли си как в студентски град към 22 часа щъкат студенти с бурканчета от малка лютеница, в които са си отлели ракийка, колкото са преценили, че ще изпият вечерта - майтап. Да се оправят ... след 8 часа път напуснахме Норвегия и навлезнахме в Швеция, където ограничението на скоростта по магистрала е 110км/ч. Разбира се, първото нещо, което ни посрещна в Швеция е магазин Ikea. Тук тактиката "намери някой бърз местен и карай след него" проработи, та опаткахме Швеция за няма и 3 часа и половина. Още на идване от България знаехме, че на около 80км северно от Копенхаген, в Хелзингьор, Дания се намира небезизвестният дворец Елсинор, в който се развива сюжетът на трагедията "Хамлет" от Уилям Шекспир. Тогава преценихме, че тунел-мостът между Дания и Швеция ще ни е по-интересен, но сега съвсем импровизирано сметнахме, че ще хванем ферибот от Хелзингборг (Швеция) до Хелзингьор (Дания) и ще видим дали "ще бъдем, или няма да бъдем". Както и предполагахме, ферибот имаше на всеки 15 минути срещу скромните 56 Евро. От шведското пристанище се виждаше отсрещния датски бряг и замъкът на Хамлет. Преди да напуснем Швеция, шведите ни изумиха с едно много хитро изобретение - електрическо колело ... с едно колело, просто гениално. Изглежда малко трудно за управление, но вярвам, че е страхотно удобно превозно средство. На ферибота станахме свидетели на нещо, за което само сме чували: Скандинавците наистина ходят по кораби, за да се напиват. Качвайки се на горната палуба, за да се полюбуваме на залязващото над замъка слънце и красивите яхти, заварихме в ресторанта на кораба маса народ във видимо добро настроение - със сигурност бяха там от доста преди да се качим ние и с още по-голяма сигурност ви казвам, че си останаха на кораба, след като ние слезнахме. Значи наистина шведите и датчаните се качват на кораба и циркулират цял ден, наслаждавайки се на безмитните цени на алкохола. Както и да е - оставихме почерпените си спътници в сигурни води и стъпихме на датска земя. Замъкът е като от приказките - на брега на морето, с два пълни с вода рова от страната на сушата. На входа те посреща метален макет, който дава ясна представа как е функционирала тази крепост. За съжаление попаднахме на това вълшебно място много след работното му време и не можахме да го разгледаме отвътре, но на мен атмосферата тук много ми хареса. Тъй като времето сериозно си напредваше, развълнувани от двореца на Хамлет, продължихме по крайбрежния път до Копенхаген, където красивите и богати къщи и безбройните яхтени пристанища ни убедиха, че "няма нищо гнило в Дания"! Пристигнахме късно и се настанихме в авангардния ни хостел в центъра на Копенхаген. Оставихме родителските тела да почиват и излезнахме на среднощна разходка из града. Бяха ни предупредили, че статуята на малката русалка "не е кой знае какво", но в никакъв случай не бяхме очаквали статуята на малката русалка да ... не е русалка - та тя си има крака! Несполучливото произведение на изкуството не веднъж е било обезглавявано, боядисвано, взривявано и какво ли още не. Много повече ни впечатлиха модерните жилищни сгради, от които изобилства Копенхаген. От някои направо могат да те побият тръпки!

На следващата сутрин (вторник, 27.08.2013) се отправихме към Хамбург, Германия по суша - виж трака. Закусихме по един сандвич за общо 50 лева (и в Дания не е евтино) и поехме по магистралата. Дания практически се състои от три острова Зийланд, Фунен и Ютланд. Понеже Копенхаген е на Зийланд, трябваше някакси да прескочим на Фунен. Срещу 35 евро, това става по най-дългият мост извън Азия - Грейт Белт (великият колан). Доста е внушително да се движиш 8км по мост, знаейки, че под теб безпроблемно минава кораб с височина 65 метра. Тъкмо решихме, че мостът е приключил, когато поехме по втората му част. Между Фунен и Ютланд има още един подобен мост, но той се казва малкия колан и е само 2км. В Германия карахме по магистрала, нямаше много за гледане и имах възможността да се концентрирам върху Lodgy-то. Възползвахме се от аутобана и изпробвахме максималната скорост - 180км/ч - при това при едва 3200 оборота и забележете какъв моментен разход. Явно всички дизелови модели на Dacia си вдигат около тази скорост, защото и Sandero-то и MCV-то спират да ускоряват там някъде, но при значително по-високи обороти. Освен това средният разход на Lodgy-то вече беше паднал от 6,3 на 5,9л/100км (на връщане от Норвегия бяхме доста по-леки). Абстрахирайки се от вече споменатите конструкторски недомислици с липсата на темпомат, ограничител на скоростта до 210км/ч и "капчука" (by Manowar) на чистачките, се сещам за още няколко кусура на Lodgy-то. Около двата централни въздуховода има един лъскав (сребърен) контур, чийто блясък при определено слънцестоене направо може да ти извади очите - можеха да помислят за това. На дисплеят на навигационната система не се вижда нищо в 75% от светлата част на денонощието, защото слънцето се отразява така, че дори часовникът не може да се види - справка долу вдясно на снимката. Също така, при изминаване на повече от 1000км за един ден се усеща, че седлото на седалката е късо и не осигурява опора на бедрото зад коляното (а аз съм висок едва 175см) - този проблем го решавах с подлагане на пуловер под крака си, но въпреки това са можели да помислят господата конструктори малко и в тази посока. Още при MCV-то си го имаше този проблем - закопчалките на задните колани стърчат и ако ги възседнеш ти избиват сълзи на очите. При Lodgy има предвидени ниши, в които да скриеш закопчалките на коланите, но ... нишите са плитки, закопчалките пак си стърчат, сълзите пак си текат, а лежането на задната седалка прилича малко на игра на тетрис. И така, към 14 часа следобед се настанихме в спретнатото хотелче, с безплатен паркинг в близост до центъра на Хамбург и веднага се впуснахме в 15 километрова пешеходна обиколка - тракът в края си е счупен. Защо избрахме точно Хамбург? Първо, защото ни е по път, защото сме били в Берлин, а това е вторият по големина град в Германия, защото е третото по големина пристанище в Европа, защото има 2500 моста, 40 000 милионера, 9 милиардера, но най-вече заради кварталите с модерна архитектура - вече ни бяха омръзнали малките дървени къщички с дворове без огради. И двамата с Таня знаем немски език и се разбирахме безпроблемно с местните. Хапнахме по един традиционен вурст и се впуснахме по безбройните улици на този мегаполис. Публиката, както във всеки немски град, е разноцветна. Тук вече няма чистата и прозрачна норвежка вода - езерото Алстер е мътно, но пък си има лебеди. Както споменах и по-горе - европейските градове са мръсни, но на хамбургчани това въобще не им прави впечатление и седят на по бира и приказка директно върху боклуците. Друго често срещано явление е самотното пиене на бира. Може би най-помпозната сграда е тази на кметството. Въобще в центъра има една такава тежкарска атмосфера, но същевременно зад ъгъла... за да ги има едните, трябва да ги има другите - няма начин. През прозорците на затвора се виждаха предимно тъмнокожи. За пръв път видях семеен велосипед, свободно движеща се електрическа А-класа, станция за водород и Mercedes-Benz W115, но комби, редом до най-новата S-класа. В близост до пристанището се събират всякакви хипари, протестиращи на различни теми, като това, което ги обединява, е самото протестиране. На самото пристанище се разтоварват, натоварват и ремонтират стотици кораби. От тук има изглед към една от най-интересните сгради в града - бъдещата филхармония. Стъмни се, хапнахме му по немски и беж по леглата.

На следващия ден (сряда, 28.08.2013) вече наистина обиколихме много обстойно центъра на Хамбург - виж трака. Много сме доволни от велосипедите, които взехме под наем. Такива стоянки има реално на всеки километър в центъра. Регистрацията става с дебитната карта, но цената е малко соленичка - ние покарахме доста, но и платихме по 15 евро за велосипед (цената е 8 цента за километър). Реално обаче глупавата им система така и не можа да изтегли нищо от картата ми и сега ми пишат e-mail-и, че регистрацията ми е блокирана до следващото ми взимане на колело под наем, защото не съм си бил въвел правилно данните на картата - а аз не съм ги въвеждал, автоматът сам си ги прочете от самата карта. Да се оправят - най-много да имам досие в Германия. Иначе веднага станахме част от велосипедния поток в града (е, винаги ще се намери някой нарушител) и се впуснахме в бившите докове, превърнати сега в модерни сгради. Всъщност адаптирането на тези стари индустриални сгради е един от най-големите градоустройствени проекти в Европа. Там, където навремето са навлизали търговските кораби, сега има канали между жилищни сгради, но разбира се са оставени някои атрибути (кран с кука), които да напомнят за утилитарната първична функция на зданието. Не липсват и по-нови оригинални решения де... И в Хамбург се качихме на Sight Seeing автобус и отново не съжаляваме - показаха и ни разказаха много интересни неща за града. Примерно хотел Atlantic, от който Bond, James Bond скача в Tomorrow Never Dies (1997) и се приземява на гараж, който е на два километра разстояние; централната гара; езерото Алстер с къщите на милионерите по брега му. Хамбург е претърпял няколко сериозни разрушения през годините - пожар в средата на 19ти век, който е изпепелил абсолютно всичко в града, с изключение на тези няколко къщи - всъщност това са най-старите сгради в Хамбург, всичко друго е възстановка, и то дори по-нова, защото следващото разрушение е дошло с втората световна война и 60 000 жертви. За сметка на това цените в модерните сгради днес достигат 20 000 евро за един квадратен метър! Всеки етаж е един апартамент!!! Освен със снобите, Хамбург е известен и с кварталът на проститутките - Репербан, който изобилства от секс магазини, а услугата секс е на доста приемлива цена. Така приключи посещението ни в Хамбург - може би заедно с Копенхаген, си разделят първото място в класацията ни за най-интересен град. (Извън тази класация, нашият абсолютен фаворит засега е Лондон.)
На следващата сутрин (четвъртък, 29.08.2013) станахме рано, защото трябваше да се пренесем от северна (Хамбург) до южна (Регенсбург) Германия. Първите 550км до Вюрцбург взехме за по-малко от 5 часа, въпреки, че се наложи да заредим (последно бяхме зареждали в Швеция - 3,31лв/л), като цената от 2,89 лв/л ни се видя направо евтина. Във Вюрцбург спряхме, за да разгледаме резиденцията на кайзера. За съжаление вътре беше забранено да се снима (е, сега...), честно казано, толкова барок (подобно на Версай) направо ми дойде в повече. Злато, огледала, кристали, градини - тия хора са се били самозабравили... От Вюрцбург ни останаха само 220км до Регенсбург, където паркирахме Lodgy-то до Lodgy, метнахме багажа в хотела и поехме на разходка из града, на лов за вечеря. Регенсбург е много малък град, с много голяма катедрала. Целият център е признат за културно наследство от UNESCO (забранено е да се строят нови сгради). Много е китно и романтично, но гладът е по-първичен и силен.
На сутринта (петък, 30.08.2013) отново се върнахме да довършим разходката си в Регенсбург, който е разположен на 1600-1700км нагоре по течението на Дунав спрямо Русе. В катедралата видяхме доста внушителен орган. Сватбените автомобили тук са Duster, но цветя има не само по сватбите. За разлика от в Норвегия, тук се налага някой да се грижи за цветята, но и тази работа е механизирана. След Регенсбург потеглихме за Грац (Австрия), но понеже държахме да караме през колкото се може повече Алпи, минахме през Залцбург. От този ден нямам трак, защото нещо прецаках с датите и той се изтри преди да го кача! Ето как изглеждаше маршрута. В Германия по магистралите нон стоп има ремонти, което предизвиква доста сериозни задръствания в час пик (магистралите в Германия са доста натоварени, не са като у нас). Вбесяваше ме обаче едно единствено нещо ... караш си ти по магистралата с 140км/ч; виждаш знак за ремонт и ограничение 80; намаляваш; платното става или едно, или две много тесни; караш 5км така, но не виждаш защо са те отбили ... платното до теб е оградено с безброй пластмасови колчета, но ако се шмугнеш между тях, можеш да караш с 140км/ч по затвореното платно; след 5км виждаш един камион, който да кажем сменя крушка на някой мост, или пък оправя мантинелата; след това караш още 5км в едно или две много тесни платна с ограничение 80км/ч, което се спазва безпардонно. Цялата динамика на движението можеше да не бъде така драстично засегната, ако стеснението на пътя не ставаше 5км преди и 5км след 20 метровия ремонтиран участък, но ... сигурно си има причина, след като срещнахме поне 30 такива ремонта. Наистина не срещнахме много катастрофи, предвид много хиляди километри, които навъртяхме. Друга особеност на шофирането по магистрала в Германия и по-северните страни е, че колите се изнасят в лявото платно много преди да са застигнали камиона пред себе си. Пак да го опиша образно: Карам с 140км/ч в най-лявото платно, на 150м пред мен, в дясното платно има автомобил, който се движи с 100км/ч, а на 350м пред него има TIR, който си кара с 90км/ч. Не, не ми се дава възможност да задмина автомобила (без дори да му се наложи да отпуска газта, камоли пък да натиска спирачка), защото автомобилът вежливо подава ляв мигач, хаква се пред мен, и направо се чудя от къде ми е дошло, а ... минута и половина след това вече дружно сме задминали камиона. Не случайно описвам тази ситуация, защото тя е по-скоро правило и характерност на шофирането в тези страни. Още с първите си километри в Австрия ни посрещнаха не особено приветливо изглеждащите Алпи. Въпреки, че всички бяхме ходили там, се отбихме в Залцбург. Къщите покрай реката са много симпатични, но няма как да не ти направи впечатление крепостта на най-високия хълм в града. В Залцбург има много каляски с коне и затова има много лайно-събирачи. Това е градът на Моцарт и има много тематични бонбони. До крепостта се стига със зъбчата железница. В самата крепост има някои интересни предмети, като например метални защитни гащи за жените на рицарите от кръстоносните походи и смъртна маска на граф Радецки. Гледката от височината също не е за изпускане. И тук не липсваха оригинални решения за стойки за велосипеди.
След като напуснахме Залцбург, пейзажът стана откровено алпийски. Пътят се виеше между планините и огромните сини езера, а склоновете бяха много стръмни, точно като за лавина. В един момент пред нас се изправи някаква огромна пробита скала. Карахме повече от 8км в дупката и накрая ни взеха 8 евро за спестения път. Интересно е, че в такива тунели има радио - явно слагат специално антени, за да не ти доскучава докато си вътре. Привечер пристигнахме в семейното хотелче преди Грац (Австрия), настанихме се и отново се отправихме към града в търсене на храна. Центърът на Грац е много приятен вечер, не случайно и тук UNESCO бди за запазване на културните ценности и фасади. Оказа се малко трудно да намерим кръчма, в която да сервират виенски шницел, но който търси - намира! Оставихме един отпечатък на градския площад и се прибрахме да спим -> утре ни чакаше пътят до София.

Ден последен, събота 31.08.2013. Събуждаме се, закусваме обилно в семейното ресторантче към хотела и се връщаме по светло в Грац, за да разгледаме най-интересната му сграда - галерията за изкуства, с авангардните си рогца на охлюв. Вътре попадаме на архитектурна изложба, където отново ни препращат в Хамбург с макет на филхармонията. Тъй като ни чака доста път (1000км, виж трака), набързо прекосяваме Словения (взеха ни 15 евро винетка за 50км през Словения) и потресени от задръстването в насрещното платно влизаме в Хърватска, която отскоро е членка на Европейския съюз. Прави обаче впечатление, че горивото тук е по-евтино, отколкото в България - нафтата е 2,55 лв/л. По пътя направихме една равносметка за изхарчените средства за цялата екскурзия - после направо ни приседна! Традиционно, преди да влезнем в България, винаги спираме на "кафана Иван" след Ниш, за да похапнем нещо смислено. Чак на Димитров град осъзнахме какви са били тези опашки в Хърватска и Словения - гастарбайтери, които се прибират от Турция към Германия, но макар и в другата посока, поради неизвестна причина, ние чакахме още два часа на сърбо-българската граница. Както и да е - оставащите 60км до дома на фона на всичко, което оставихме зад нас просто нямаше как да ни сломят. След границата километражът на Lodgy-то чукна 15 000км (откакто е станало на кола, не от началото на пътуването). А в 1 часа през нощта доволни пристигнахме в София.

Мисля, че на фона на всичко, което изписах, е излишно да обяснявам колко ни е харесало да видим Европа от севера до юга, и че с нетърпение чакаме следващото предизвикателство, което да покорим с марката Dacia.

За статистиката:
- 8447,0 километра за 16 дена - средно по 527км (най-дълъг преход 2064,6км) със средна скорост на движение 78,5км/ч, максимална скорост 180км/ч
- 501,4 изразходвани литра или среден разход 5,9 л/100км
- Общо похарчени 9199,16лв, от които 2366,58лв за път (1471,77лв за гориво и 894,81лв за пътни такси и фериботи); 3398,18лв за спане, 1706,28лв за храна; 450,54лв за подаръци и сувенири, 221,82лв за застраховки и лекарства.

Едно такова пътуване ти дава възможност сам да си създадеш впечатление, за това как живеят хората по света, а това е изключително важно за изграждането на личната ти ценностна система.

Благодаря за вниманието!

[kiro2]

Много интересно Драго

[teodordt]

Браво, Драго!
Благодаря за интересното четиво!

[radowolf]

Много интересно Драго

Браво, Драго!
Благодаря за интересното четиво!

+ + 1

[Dedo Dido]

Много интересно и подробно четиво. Особено полезна ми е равносметката накрая - и аз се готвя да попътувам малко и това ще ме ориентира за реалните разходи