Дачия Форум

Албания с Lodgy

Споделете чувства и снимки от пътешествията си с Вашата Dacia

Албания с Lodgy

Мнениеот Dragan_Trial » Пет Май Пет, 20 Май 2016 06:57:18 +0000, 2016 6:57 am

Здравейте,

Утре рано-рано потегляме с Lodgy-то по този маршрут:
Изображение

Като се върнем, ще пиша...
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Аватар
Dragan_Trial
Дачия маниак
 
Мнения: 3023
Регистриран на: Пон Яну Пон, 04 Яну 2010 21:18:03 +0000, 2010 9:18 pm
Местоположение: София, Стрелбище; skype:dragan_trial; тел.0888339683
Автомобил: Sandero 1,5 dCi 85hp 04/2010

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот borkata » Пет Май Пет, 20 Май 2016 08:44:25 +0000, 2016 8:44 am

Лек път и безаварийно прибиране. За Охрид си знаеш, няма да може да видите и двете езера...................
Ще останеш изненадан от Тирана, зависи какво очакваш, по-скоро приятно.
Карай внимателно и бавно в града и задължително изяжте по един бюрек :D
Аватар
borkata
Дачия маниак
 
Мнения: 4119
Регистриран на: Сря Юни Сря, 29 Юни 2011 20:05:50 +0000, 2011 8:05 pm
Местоположение: гр. Русе
Автомобил: Nissan X-Trail

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот radowolf » Пет Май Пет, 20 Май 2016 10:09:37 +0000, 2016 10:09 am

Лек път и безаварийно прибиране и от мен.
Чакаме пътеписа.
яки спирачки, лек волан, кеф в жегата, мъглоразпръсквачи, 2 поспаланки и лъскава боя!
Изображение
Аватар
radowolf
Дачия маниак
 
Мнения: 8185
Регистриран на: Чет Мар Чет, 18 Мар 2010 11:01:17 +0000, 2010 11:01 am
Местоположение: Дряново
Автомобил: Dacia Sandero 1.4 mpi 75 кс - K7J 710

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот Dragan_Trial » Нед Май Нед, 22 Май 2016 12:54:09 +0000, 2016 12:54 pm

Update-вам, когато имам интернет - албумче със снимки.
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Аватар
Dragan_Trial
Дачия маниак
 
Мнения: 3023
Регистриран на: Пон Яну Пон, 04 Яну 2010 21:18:03 +0000, 2010 9:18 pm
Местоположение: София, Стрелбище; skype:dragan_trial; тел.0888339683
Автомобил: Sandero 1,5 dCi 85hp 04/2010

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот Dragan_Trial » Пон Май Пон, 30 Май 2016 23:19:27 +0000, 2016 11:19 pm

Някои от вас знаят, че през последните години гледаме да ходим по по-необичайни дестинации:
08/2013 -> Норвегия с Lodgy-то (8500км)
12/2013 -> Истанбул с Sandero-то
05/2014 -> Армения с Sandero-то (6100км)
12/2014 -> Виетнам и Камбоджа (за съжаление със самолет)
12/2015 -> Оман и Индия (за съжаление пак със самолет)
07/2016 -> в момента подготвям пътуване през Молдова, Украйна, Беларус, Русия, Финландия, Норвегия, Естония, Латвия, Литва, Полша ... с Lodgy-то (9000км)

За загрявка обаче решихме да уплътним и майските празници на 2016та година. Турция е дестинацията, която ди дава най-голяма разлика в бита на хората с изминаване на най-малко километри от София, но тази дестинация вече е достатъчно отъпкана. Следващата по мистериозност и противоречивост дестинация в балканския ни регион е Албания. Първата асоциация на българина с Албания е албанският реотан, разбитите пътища, сополиви просещи дечица, враждебно настроени, сърдити чичковци с радикални религиозни разбирания... Поне за мен беше така, защото единствените ми впечатления от Албания бяха от приятели, които са пътували по ужасни неасфалтирани пътища, и от посещението ми на албанския квартал в Скопие, Македония през 2011та година, където регулярно силен напевен глас викаше вярващите на молитва в многобройните джамии. Имах някакво вътрешно чувство, че вероятно греша в преценката си, и единственият начин да я променя беше да видя колкото се може повече от Албания през собствените си очи. От чужди разкази само можеш да се объркаш повече.

Идеята за импровизирана екскурзия с Lodgy-то беше заложена още през 06/2014, когато заедно с моите родители и родителите на Таня (общо 6 човека) отидохме за дълъг weekend в Белград и останахме много доволни. Твърдо решихме да продължим тази традиция още след Коледа 2015 и в началото на 2016 се заех лека полека да организирам пътуването.

(Основната ми идея да пиша този пътепис е, да запаля някого от вас да направи същото или подобно пътуване. Когато планирам подобно пътуване винаги търся информация от подробни пътеписи на други хора, минали по маршрута, но рядко откривам всичката информация, която ми е необходима. Затова се опитвам да покажа как стъпка по стъпка всичко е възможно и дори лесно.)

Първо фиксирахме маршрута, който предварително беше изпробван от баба ми с автобусна екскурзия, което се оказа много полезно и информативно. Основното условие беше да не минаваме два пъти по един и същи път, за да можем да разгледаме колкото се може повече от лицата на Албания. Това предполагаше кръгов маршрут. Доколкото бях запознат с географията на Албания, по-големите градове се намират в северната част на страната, а южната част е стръмно-планинска с по-малки градчета -> съответно пътищата би следвало да са по-трудни в южната част. Винаги съм предпочитал първо да премина трудните участъци и да си оставя за десерт по-лесните, затова решихме да влезнем от южната страна на Албания, да се движим на север по крайбрежието на йонийско и адриатическо морета, след което през Тирана да се насочим обратно през Македония към България. На картата това изглежда така:
Изображение
A - София; B - Igumenitsa, Гърция C - Sarandë, Албания; D - Vlorë, Албания; E - Durrës, Албания; F - Tiranë, Албания; G - Охрид; H - София

След като уточнихме маршрута, подхванах формалностите. За Албания принципно не трябва задграрничен паспорт, минава се само с лична карта. Досега обаче никога не съм си позволявал да замина в чужбина само с лична карта, защото ако се случи нещо и ти откраднат или си изгубиш личната карта … не можеш да се върнеш. Патил съм (и аз и майка ми) и затова – всички от групата трябваше да имат валидни до 6 месеца след напускането на страната задгранични паспорти. Половината от групата не отговаряха на това условие обаче, та се наложи да си извадят нови паспорти. Удоволствието струва 42 лева и отнема един месец. И добре, че го направихме – по-надолу ще разберете защо. Следващата спънка беше, че Lodgy-то е лизингов автомобил. За да можеш да управляваш автомобил, който е собственост на лизингова компания, трябва да имаш издадено от лизинговата компания пълномощно. В стандартното пълномощно пише, че лизингодателят упълномощава лицето Х да управлява Lodgy-то в България -> ерго, не ни върши работа. Подава се молба към лизингодателя за издаване на пълномощно за чужбина -> в това пълномощно вече пише, че лизингодателят дава право на лицето X да управлява Lodgy-то в страните от Европа с изключение на няколко страни, сред които са Албания, Македония, Косово, Черна Гора, Молдова, Украйна, Беларус, Русия и Турция. Кофти, не можем да пътуваме 6 човека с Sandero-то... След малко разузнаване става ясно, че причината лизингодателят да не дава пълномощно за тези държави е, че Каско-то не покрива рисковете кражба на цяло МПС (да откраднат колата без ти да си там) и грабеж на цяло МПС (да те набият и да ти вземат колата) в цитираните по-горе държави. Кратка справка с по-големите застрахователни компании показва, че никоя от тях не застрахова тези рискове за тези държави, защото тези държави не се покриват от презастрахователните договори на застрахователите и туй то. След месец борба успях някакси (както най-много мразя - с връзки), да стигна до сериозни началници в Алианц (където е застраховано Lodgy-то) и срещу доплащане от 150 лева да получа едно документче, в което пише, че ако Lodgy-то бъде откраднато на територията на някоя от гореспоменатите държави, Алианц ще покрие 50% от сумата, за която е застрахована колата. Процедурата е дори малко по-сложна, защото трябва да мотивираш лизингодателя (собственикът на автомобила) да изиска такова нещо от застрахователя (който пък се дърпа от такива нестандартни сделки), което ако не попаднеш на услужливи хора, може да се окаже мисия невъзможна. Е в моя случай, макар и със скоростта на албански реотан, нещата станаха и в крайна сметка три дена преди да заминем получихме заветното пълномощно, че имаме право да пътуваме с Lodgy-то в Албания и Македония (и Молдова, Беларус, Украйна и Русия, което беше важно за следващото ни пътуване). Смених и регистрационния талон от стария на новия образец (пример), защото в новия се съдържа повече информация - знам ли дали на някоя граница няма да ми поискат да удостоверявам нещо, което липсва в стария малък талон - по-добре повече информация да има.

Следващата стъпка в подготовката беше да запазим хотелчета или апартаменти, в които да спим. За 6 човека понякога е доста по-изгодно да се наеме един голям апартамент за една нощувка, отколкото три отделни хотелски стаи. Предимно търся в booking.com по четири критерия: максимално висока оценка от ревюта, пешеходно разположение спрямо забележителностите в града, наличие на паркомясто и минимална цена. Три месеца преди пътуването запазихме по една нощувка в Игуменица (80 лева за двойна стая), Сарандъ (50 лева за двойна стая), Вльоръ (50 лева за двойна стая), Дуръс (90 лева за двойна стая), Тиранъ (90 лева за двойна стая) и Охрид (40 лева за двойна стая) - така с фиксирани дати повече се вълнуваш и усещаш, че пътуването наближава. Всички хотелчета бяха с оценки от 8,8 до 10 в booking.com, така че изненади по този параграф не очаквахме да има.

Друга важна стъпка беше да набавя актуални навигационни карти за Гърция, Албания и Македония. Вторите две държави не са включени в картите, които се предлагат за вградената навигация на Lodgy-то, затова прибегнах отново към старата ми бойна портативна навигация, която ни е съпътствала из цяла Европа и една трета от Азия. Пък и е значително по-евтино, на фона на легалните актуализации за Lodgy-то.

След като бяхме фиксирали датите (от 21.05.2016 до 28.05.2016 - само три дена отпуска), вече можех да се захвана с детайлното планиране на маршрута и интересните места, които да посетим. От София до Игуменица са 600км предимно по магистрала и няма нещо, което да не сме виждали (водопадите в Едеса, Гърция ги разгледахме на връщане от Сицилия с Sandero-то). Игуменица е град, който предимно обслужва пристанището за остров Корфу и Италия, но има готини плажове. Следващият ден щеше да бъде Игуменица -> Sarandë/Сарандъ (туристически град), което са около 70км. Консултирахме се с професора на Таня по архитектура и той ни препоръча да посетим древният, античен, средновековен и венециански град Butrint, който е в списъка за световно културно наследство на UNESCO. Такива места никога не са за изпускане! И това беше отбелязано на навигацията. За този ден си оставихме и още един обект в списъка на UNESCO - Gjirokastër/Жирокастър - стар и запазен отомански град с каменни плочи по покривите. Следващият ден беше запазен за Vlorë/Вльоръ (друг, по-голям туристически град) - около 160км планински път покрай морето с много красиви гледки. Третият обект на UNESCO в Албания е стръмният средновековен град Берат, който искахме да посетим на път от Вльоръ към Durrës/Дуръс (най-големият туристически град в Албания). Между Дуръс и Tiranë/Тиранъ (столицата на Албания) има само 30км, затова се отбихме до друг стръмен старинен град Krujë/Круйъ. След Тиранъ бяхме планирали една нощувка в Охрид, Македония на охридското Езеро и за последния ден си бяхме запазили 400км път с една спирка в Скопие (столицата на Македония).

Грубо сметнах, че разходите ще са по около 500 лева на човек за цялото 8 дневно пътешествие, което ми се стори приемливо. Оказа се, че три месеца преди заминаването съм се ориентирал доста добре, защото точно толкова и ни излезна всичко - 3000 лева за 6 човека.

(Ако не ви се четат повече подробности, можете просто да разгледате албумчето в Google Photos, къде има и географски карти на местата, които сме посетили.)

Планът беше железен, или поне така си мислихме, и с цел да избегнем прекалено дълги опашки на най-апетитната за туристите гръцко-българска граница "Кулата", бяхме свежи и наредени до Lodgy-то рано-рано в 6 часа:
Изображение

Пътят до Кулата вече е почти 50% магистрала (от София до Благоевград) и се минава за около два часа. Тъй като следваха няколко почивни дни, границата беше натоварена. Уплътних чакането с монтиране на новите чистачки, които бях купил предния ден. В скоба тук ще сложа една препоръка за шофьорите на Lodgy -> Оригиналните чистачки са 55 см (шофьорската) и 40 см (пасажерската), което води до една отвратителна стечка точно пред очите на шофьора. Замених чистачките със съответно 65 см и 40 см, което значително подобри (намали) стечката - много съм доволен и горещо препоръчвам. От общо час и половина, прекарани на границата, около един час валя проливен дъжд и имахме много време да се радваме на навременния подарък на Lodgy-то. Всеки път като влизаме в Гърция се сещам за онази параноя, че изисквали да представиш големия регистрационен талон - ами сигурно 20 пъти съм минавал и никога не са ми поискали. Този път също не беше изключение. Към 9:30 успяхме да преминем в Гърция, а дъждът стана неудържим и през следващите 5 часа така и не спря да ни вали. Успяхме и за последен път да минем по магистралата до Солун без да плащаме, защото все още не бяха пуснали будките за плащане. От границата до Солун над 75% от пътя са по магистрала и се стига за още един час. Честно казано, добре че си имаме навигация (даже две - вградената и портативната), защото на табелите по околовръстното на Солун не пише коя е отбивката за Игуменица, а пише някакви по-близки до Солун гръцки градове, които са ми напълно непознати - Верия, Козани... Магистралата от Солун до Игуменица е много живописна, с много завои, тунели и мостове (да са живи и здрави европейските фондове), а в нашия случай и обилна на вода:
Изображение
Магистралата може да е построена с чужди инвестиции, но пък на четири места спирахме на бариери за да плащаме 2х1,40 и 2х2,40 евро или общо 7,60 евро до Игуменица. Много е интересно как магистралата забива директно в морето или по точно директно в портата на пристанището за Италия и Корфу. С това приключи първия ни преход - общо 606 км за 7 часа и 15 минути средна скорост около 85км/ч (с включено чакане час и половина на границата) - ето и трак.

Хотелчето ни беше малко old school, но имаше ограден паркинг за колата и византийците ни посрещнаха с welcome drink. Продължаваше да вали, но се въоръжихме с чадъри, фотоапарат и глад и тръгнахме да дирим таверна из Игуменица. Дъждът и огромните тенти изглеждаха като някакъв оксиморон, но гърците си знаят работата/слънцето. Предвид размерите на Игуменица и концентрацията на таверни търсенето не отне много време. Макар и на ръба на Албания, все пак все още бяхме в Гърция и нямаше как да не се тестват гръцката салата, рибките Гаврос и ... узото:
Изображение
Изображение

Гърците го умеят това с ресторантчетата. Може и да слагат хартиени покривки и да са малко мърляви, но аз лошо в Гърция досега не съм ял. Игуменица не е красив или привлекателен град, а просто обслужва пристанището с многобройните фериботи предимно за Италия и Корфу, който се вижда отсреща:
Изображение
От северната страна на Игуменица има приятен плаж с къмпинг за каравани, до който се стига през тесен преход между морето отляво и сладководно езеро отдясно:
Изображение
Изображение

Географската ширина и високите температури през лятото изместват активността на гърците към вечерните часове, когато градът оживява и става по-привлекателен:
Изображение
Изображение

Тъй като не сме за пръв път в Игуменица, си имаме и любими местенца, затова отидохме на вечеря в таверната, или по-правилно казано "ψαροταβέρνα" (чете се псаротаверна - рибен ресторант) на един много симпатичен дядка, на име Тимос. Тук се набляга на морската храна, на която аз не съм много голям фен, но действително ми се услади:
Изображение
Изображение

На следващия ден имахме запланувани само 65 километра от Игуменица, Гърция до Сарандъ, Албания. Напълнихме Lodgy-то догоре (от София до Игуменица беше изхарчило 41 литра за 666км с багаж и 6 човека по магистрала -> среден разход 6,2 л/100км. Дизелът в Гърция обаче е доста по-скъп от в България, с около 30 ст/л, и струва почти 2,20 лв/л. Както и да е, в Гърция би трябвало нафтата да е по-добра отколкото в Албания, а по-важно от това да не счупим колата някъде по път няма, така че преглъщаме тези колосални 10 лева разлика спрямо България (разделена на 6 човека - готино си е с Lodgy). :) По-кофти, или по-скоро по-непредвидимо, се оказа да си в Гърция заради стачките. Стигаме ние в 9 часа в неделя на световно безизвестната сгушена в планините до йонийско море граница Qafë Botë и какво се оказва:
Изображение
... не ни прецакаха лошите албанци, а прехвалените гърци. Гледам аз - подозрително спуснатата някакси бариера, но все пак отивам до гишето и подавам боязливо 6 броя български паспорти. Къдравият грък си сваля краката от масата, поглежда ме пренебрежително и ми казва - Today strike, no cars, just on foot, демек "Днес стачкуваме, не може да минете с колата, можем да ви пуснем само пеша!". Облещвам аз очи и не мога да повярвам. През главата ми минават всички резервации за хотели, които съм направил и как трябва да размествам сега. Утре щели да работят от 6:30 сутринта. Видях, че няма какво да направя, плеснах се почелото и посърнал се върнах при останалите в колата. Това е второто ни идване в Игуменица и за втори път попадаме на стачка, която размества още от самото начало плановете ни за цялото предстоящо пътуване. През 2012 година пристигнахме в Игуменица с единствената цел да хванем ферибот за Бари, Италия и да продължим към Сицилия (пътеписът е тук), но отново заради стачка се наложи да останем една нощ в Игуменица. Та ... трябваше да се справим с това византийско déjà vu.

Спуснахме се обратно на брега на морето, като склоновете около нас бяха осеяни със скални ... крави:
Изображение
Първоначално не им обръщахме внимание, защото на такъв стръмен склон освен коза или птица, друго не може да си представиш да има, обаче като наближихме ... брех тия крави!

Решихме да не се връщаме чак до Игуменица, а да потърсим подслон в първото гръцко селце преди границата. Спряхме на рибарското пристанище и се настанихме в таверната - няма да ревем я -> ще ядем. Захапах телефона и почнах да пиша e-mail-и до хотелите в Албания и да обяснявам, че ще пристигнем във всеки един хотел с един ден закъснение. Албанчетата се оказаха всичките online и веднага ми потвърдиха, че няма проблеми и ни очакват когато успеем да дойдем. Добре, че не пътуваме в силния туристически сезон, че тогава може би нямаше да имат възможност да са толкова услужливи.

За едни брадва, за други сватба - нашето оставане в Гърция един допълнителен ден беше добре дошло за това селце. Попитахме кръчмаря дали има къде да отседнем в селцето (Sagiada), той се обади на негов приятел, той дойде и ни показа чисто новите си туристически къщички:
Изображение
Цената беше по 40 евро на къщичка (апартаментче по-скоро), но действително беше много хубаво и удобно.

Още от миналия ден ни глождеше какво ли има от южната страна на Игуменица и решихме да използваме случая, за да задоволим любопитството си. Нарочно заложих в навигацията алтернативен маршрут по малки тесни пътчета и се оказа, че се озовахме в средата на едни безкрайни портокалови овощни градини. На едно много тясно пътче изчаках да се разминем с един трактор, който мъкнеше 50 щайги с портокали. Тези 50 щайги бяха натоварени едни византийци в един тир със сигурно 1000 такива щайги с портокали. Когато се изравнихме с тира, момчетата ни направиха знак да свалим прозореца и буквално ни заринаха Lodgy-то с портокали (сигурно към 20 портокала):
Изображение
Изображение
Бяха доста неугледни, но страхотно ароматни - цялата кола замириса свежо. По пътя дори направихме един игуменски плаж, който за разлика от характерните каменисти гръцки плажове, си беше с доста ситен пясък.

Оказа се, че от южната страна на Игуменица, зад хълма, е яхтеното пристанище, което изглеждаше доста по-тузарско от скучния пристанищен град. Е, не е чак Monte Carlo:
Изображение

Принудителният гръцки ден завърши с поредната таверна на пристанището в пограничното селце - да ни ожали човек:
Изображение

Супер дисциплинирано в 6:30 на следващият ден натоварихме багажа обратно в Lodgy-то и потеглихме за втори път към албанската граница. Разбира се имаше около 15 коли пред нас на опашката, но туристи практически не видяхме. Направи ни впечатление безпорядъка на опашката и направо смешното и безочливо предреждане на колите, както с гръцки, така и с албански регистрационни номера. Ако се забавиш с 3 секунди да потеглиш на опашката, от някъде изручава двигател и изведнъж се оказваш с едно място назад. :)

След като ме предредиха както в нашата посока, така и от насрещната (да, опашките в двете посоки някакси се преплитаха на бариерата), някакъв гръцки граничар дойде при нас, взе ни паспортите и попита дали колата е лизингова. Потвърдих и веднага ми поиска пълномощното (добре че направихме, че не знам иначе какво щяхме да правим). Интересното е обаче, че само погледна дали пише някъде Албания в пълномощното и така и не ми поиска регистрационния талон на колата. Паспортите също малко проформа само ги занесе за не повече от 10 секунди в една будка и веднага ни ги върна. Помислихме си - Щом на гръцката граница е така, какво ли ще бъде на албанската граница и в цяла Албания!

Изображение

Интернет колко може да ти помогне, толкова може и да те заблуди. Бях се начел на какви ли не апокалиптични писания, че при преминаване на албанска граница се заплащало по 20 евро на човек, пък на влизане в страната ти давали някакъв стикер, който трябва да пазиш до напускане и после по този стикер се плащало по още 5 евро на ден в качеството на пътна такса, пък полицаите щели да те спират по няколко пъти на ден за проверки и щели да те рекетират за подкупи... глупости. На границата (това е някаква третостепенна граница) си спряхме до будката, албанският полицай взе паспортите, огледани небрежно, поиска регистрационния талон на колата, сканира един по един документите и ни пожела приятен път (отне минута и половина). Митничарят ни попита дали имаме да декларираме нещо, махнах отрицателно и той ни се усмихне положително.

Първото впечатление беше изключително добро. Почувствахме се, все едно влизаме примерно в Хърватска, само дето граничарите бяха доста по-учтиви. Пътят си беше чудесно асфалтиран, с мантинела отстрани. Полицаите бяха застанали по средата на една дълга права и се виждаха от 1 километър - дори не ни погледнаха, камоли да ни спират и да ни рекетират. Всъщност за около 800 изминати километра в Албания, нито един път не ни е спряла полиция (аз съм си изряден шофьор де).

Първото, което ми направи впечатление поне на мен беше, че броят на автомобилите Mercedes-Benz (производство предимно между 1990 и 2000 години) превъзхожда всички други марки автомобили в пъти. Били сме в Грузия, там също ми направи впечатление, че има много Mercedes-Benz (пак от тези години), но в Албания е направо куриозно - сигурно поне 30% от всички регистрирани автомобили са Mercedes-Benz.
Изображение

Първата ни туристическа дестинация за деня беше древния град Бутринт. Въпреки, че от границата до Бутринт имаше 19 километра, навигацията упорито искаше да ме закара първо до Сарандъ и после да ме върне до Бутринт - общо 70км. Принципно знам, че с навигация не се спори и щом е изчислила някой по-дълъг маршрут, значи има предвид нещо. Тъй като ние вече сме гърмени зайци и сме карали около 60км на втора предавка по няма толкова разбит път в Армения, реших че ако ще и коларски път през гората да са тези 19км, поне ще пробвам да ги мина, пък ако трябва ще се върнем по пътя, предложен ни от навигацията.

Е, пътят беше лош точно 2км и то не напълно непоносимо:
Изображение

Друго нещо обаче ни впечатли. Ние очаквахме Албания да е мюсюлманска държава. Да не ме разбере някой погрешно, не слагам никакъв оттенък на това изказване - нито отрицателен, нито положителен. Просто, като тръгнеш за Турция или както ние ходихме наскоро в Оман, последното нещо, което очакваш да видиш в градовете е огромен кръст и по няколко покрива на църкви.

Изображение

Отдадохме го на близостта до гръцката граница, но отдалечавайки се от Гърция, нещата не се промениха чак толкова много. В никакъв случай никъде в Албания няма толкова много джамии, колкото има в християнската Македония. Никога не съм ги разбирал тия религиозни надпревари, а и според мен малко се преекспонира от медиите - затова предпочитам да си създавам собствени впечатления за живота в по-непознатите страни - за да са си мои.

Точно преди да стигнем Бутринт минахме през нещо уникално, което мен лично много ме накефи. Заради много силно врязания в сушата залив, пътят е прекъснат от широк около 60 метра пролив. Вместо мост, там "оперира" един дървен сал, който се дърпа от въжета на двата бряга. Невероятно албанско съоръжение:
Изображение
Изображение
Адреналинът да се возиш на рехав албански сал, теглен от ръждиви въжета, в компанията на един-два албански Mercedes-Benz е много висок. Цената на билетчето е 400 леки (5 лева) - ние си носихме леки от София (те не тежат много 8) ).

Понеже в Албания времето е един час назад спрямо Гърция, се оказа че сме пристигнали преди работното време на комплекса Бутринт. Имахме време да се насладим на прекрасната гледка към триъгълната крепост от другата страна на пролива (от където хванахме сала).
Изображение

Въпреки, че става дума за световно културно наследство, разбира се има следи от албанската намеса, като например оградата на комплекса, за чиято направа по безумен начин е нарушен древен зид.

Самият древен град Бутринт е изключително запазен, особено амфитеатърът и баптистерията и мозайките:
Изображение
Изображение
Изображение

Друго, което много ми хареса беше, че имаше рисунки как е изглеждал града през различните периоди - за хора със слабо въображение като моето, това е много полезно:
Изображение

Тук имахме един малък инцидент -> баща ми си загуби портмонето (изпадна през забравения отворен цип на чантата) и съответно за минаха няколко стотин евро и личните документи. Слаба Богу паспортите ни бяха на друго място, та поне можехме да напуснем Албания в пълен състав. Всички албанци от персонала бяха много кооперативни, оставихме им телефон за връзка, но така и не се намери това портмоне. Само да не остане някой с впечатление, че в Албания са ни откраднали портмоне - това си беше инцидент поради невнимание.

Продължихме по пътя към Сарандъ и се отбихме в Ксамил. Самият град беше гадничък - с кичозни къщи и разкопани улици. Всъщност тези две неща се оказаха доста характерни за градовете в южна Албания. Повечето къщи освен грозни като форма, са решени в невероятно крещящи цветове, като преобладава лилавото, розовото и други производни. По нашите мерки за естетика, това си се равнява или на кич или на безвкусица. Междуградските пътища почти навсякъде бяха ОК като настилка (може би една идея по-зле от в България), дори в по-голямата си част имаха и мантинели по завоите. В градовете обаче явно прокарваха нови тръби или кабели, защото във всеки един град, през който минавахме, беше страхотно разкопано и трябваше да се внимава да не опре отдолу някъде по бабуните колата. И това във всеки един град - сигурно след някоя друга година нещата ще са далеч по-добре, но ние уцелихме явно някаква градоустройствена офанзива.

Попаднахме и на първия от почти 200 000 бункера в Албания. Повечето бункери, които видяхме, бяха разположени непосредствено покрай пътищата, вероятно със стратегическа цел. Техният комунистически авторитарен лидер Енвер Ходжа е бил доста параноичен и за държава от 2 000 000 души, е построил почти 200 000 бункера - доста болен мозък. Пропагандата е била, че в страната се изгражда уникално добър строй и всеки момент лошите капиталистически държави ще ги нападнат. Затова всички са строили противоатомни бункери и са ги зареждали с провизии за прекарване на около месец в тях. Повечето бункерчета, които видяхме, бяха едно- или двуместни и приличаха на гъби:
Изображение
Изображение
Изображение

След като се настанихме в хотела в Сарандъ разбрахме, че кичозните отвън къщи са още по-кичозни отвътре:
Изображение

Всичко в тази страна е в строеж. Супер презастроено е около крайморските градове и всичките сгради са или строящи се (примерно 75% от сградите са в строеж все още) или са на не по-вече от 10 години. Поредното нещо, което не очаквах да видя в Албания...

Самият град Сарандъ е доста прашен, със стръмни улици, но променадата покрай морето е типично туристическа, с много ресторантчета и барове, гащи, надуваеми играчки ... Слънчев бряг:
Изображение

Седнахме в една кръчмичка и установихме, че вместо с 100 евро, с колкото се наяждахме в Гърция, хапнахме много вкусно с 35 евро за 6 човека. За любителите на бира - местната бира се казва Tirana. Където и да питахме за бира, се предлагаше бира само с това име. Интересното е, че винаги беше в различни опаковки, но името и вкуса винаги бяха едни и същи.

Тъй като стачкуващите византийци скъсиха програмата ни с един ден, решихме да посетим вторият от три албански града, включени в списъка на световно културно наследство на UNSECO, в същия ден. Жирокастър е на около 50км от Сарандъ, като знаехме, че пътят няма да е елементарен, защото трябваше да се прекосят доста високи и стръмни планини.

Малко след Сарандъ минахме покрай единственият цигански катун, който видяхме в Албания. Не изглеждаше чак толкова, зле - някои от постройките/палатките дори имаха ток, други разчитаха на запален огън.
Изображение

Докато навлезем в планините пътят беше много приятен и съвсем рядко се срещаше по някоя дупка:
Изображение
(Ейййй, почти нямам снимка на пътя без Mercedes-Benz на нея! :) )
Изображение

Пътят беше труден - не че имаше много коли или че беше в много лошо състояние, но просто имаше страшно много и страшно остри завои. Принципно не попаднах на агресивни или изключително лоши шофьори в Албания, но прекалено често виждахме доста тежки катастрофи, с кървища и гадости, което малко ни напрегна. Минахме и покрай по-големи образци на прословутите бункери:
Изображение

Въпросният Жирокастър е някаква смесица между Търново и Мелник. Къщите са с каменни покриви, а улиците са невъобразимо стръмни:
Изображение
Изображение

Над града има голяма крепост, която е строена само с отбранителна цел, в нея няма стаи за хора, а само помещения за военна техника:
Изображение
Изображение

Типично в албански стил в музея към крепостта е изложен и единствения в историята американски самолет, който е бил свален през 1957 година от Албанските военни сили - невероятен успех, с който няма как да не похвалят, независимо колко в разрез със старинния град е това:
Изображение

Входовете за музеи в Албания са доста евтини - по 2-3 лева на човек, не че ние сме много по музеите де.

Вечеряхме обратно в Сарандъ, където ми направи впечатление, че абсолютни никакъв проблем не им представляваше, че платихме половината от сметката в албански леки, а другата половина в евро - много удобно. Касовите бележки в Албания практически не съществуват. Иначе нощният живот в града е доста активен и приятен:
Изображение

На следващата сутрин допълнихме резервоара на Lodgy-то на най-скъпата бензиностанция в Сарандъ, която намерихме. В Албания се предлагат два вида дизелово гориво: Евро 5 (с по-малко от 10ppm сяра) и някакво друго (с по-малко от 350ppm сяра). Разликата в цената не е много голяма, но като цяло горивата са доста по-скъпи от в България. Ние заредихме на 2,25 лева/литъра, при положение, че цената на литър дизел в България по това време беше 1,86 лв/л. Както и да е, при пълен резервоар това прави 15 лева разлика, което не е болка за умиране. Докато съм на път в по-съмнителни държави, винаги гледам да зареждам на бензиностанции, в които виждам, че зареждат нови и скъпи коли, и гледам никога да на пълня повече от половин резервоар, за да се омеша новото гориво с наличното в резервоара. За Молдова, Украйна, Беларус и Русия със сигурност ще си нося добавка за повишаване на цетановото число.

Пътят от Сарандъ до Вльоръ е около 110км и минава по ръба на морето:
Изображение
В южната част на Албания не рядка ситуация на пътя е да се озовеш в средата на море от овце, което прави пътуването малко по-бавно, но много по-забавно:
Изображение

В този район се намират и най-красивите плажове в Албания. Обикновено, за да се стигне до самия плаж от главния път трябва да се спускат няколко километра серпентини, но определено си заслужава:
Изображение
Изображение
Изображение

Водата и брега по нищо не отстъпват на гръцките (реално това място се намира на 40км от остров Корфу, колко пък да се различава релефът и водата), но пък преядохме с октоподи и калмари за по 15 лева на човек. Въобще, този район като чели най-много ни хареса като природни дадености. Имаше много симпатични бунгалца в този къмпинг, но разбира се не липсваха и характерните албански цветови изцепки.

След като изплажувахме, продължихме пътя си към Вльора. Трябваше да прескочим поредната планина и за по-малко от 10км набрахме надморска височина от над 1000м. Не съм сигурен дали съм карал друг път по толкова стръмен и дълъг път. Качеството на настилката и мантинелите беше безупречно, гледките също:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
От другата страна на планината (спускането) не беше толкова добър пътят и изискваше повече концентрация. Пристигнахме във Вльора за около 3 часа, тоест средната ни скорост на движение беше малко над 30км/ч, а максималната не повече от 85км/ч - искам да кажа, че заради безкрайно многото завои, пътуването в Албания отнема повече време и човек трябва да си предвиди повечко време, дори за нищожни преходи от по стотина километра.

Първоначално малко се стреснахме, като видяхме разбития път (100 метра) до нашето хотелче във Вльора, но след това имахме много приятна изненада, защото се оказа, че собственичката Герта на хотелчето знае български език. Тя е с български произход (каквото и да значи това) и е учила в София в УНСС, после е работила в САЩ, но се е върнала във Вльора и заедно с мъжа си Бени са направили това семейно хотелче. Много беше ценно това, че тази жена знаеше български и английски, защото това (дори и второто) в Албания е рядкост и реално няма с кой местен да си поговориш. В Армения и Грузия нямахме този проблем, защото всички знаеха руски език, но тук ... освен "фалиминдери", което значи "благодаря", нищо друго не знаехме.
Мога да препоръчам хотелчето с 10 пръста - click, тел. +355697851822. Въпреки, че има рибен ресторант в хотела (мъжът и готви), видя че искаме да опитаме нещо традиционно и ни прати в много готин битов ресторант на брега на морето, никаква меркантилност. Поговорих си с мъжа и (той разбира се кара Mercedes-Benz W211) на логичния въпрос "Защо в Албания има толкова много Мерцедеси?" той ми отговори, че избрал Мерцедес, защото е здрав и е автоматик. Албанецът знае, че пътищата им са лоши и търси здрава кола, този конкретен индивид вече беше на друго ниво и търсеше комфорт по тези пътища - вероятно наистина Mercedes-Benz не е най-лошия избор, макар и да не е единствения. За сметка на това обаче жена му веднага го законтри, че има и по-важни неща от колата, особено когато имаш три деца - много сме различни, ама сме си и доста еднакви... :)

Въпреки дъжда, който ни заваля, решихме да разгледаме Вльоръ поне с колата. Както и повечето градове, които посетихме, Вльора все още се строеше:
Изображение
Изображение
Сигурен съм, че след като приключат ремонтите, крайбрежната част на града ще стане много приятна с широкия булевард с палми и многото заведения (малко в стил чалга), но ние попаднахме по средата на една строителна площадка и то по време на дъжд.
Усетихме се, че явно, за разлика от повечето крайморски градове, центърът на Вльоръ не е край брега, затова решихме да разгледаме някой жилищен квартал. Там улиците са доста доста разбити и сградите са не само стари, но и доста нефункционални - примерно, стълбищата са един вид външни - без прозорци. Така бяха в по-малките градове и в Армения. Топлата вода и мазилката тук не са приоритет...
Изображение
Изображение
Изображение

Оставихме градския център за следващата сутрин и се устремихме към дългоочакваната традиционна вечеря. Традиционните ресторанти са на юг от Вльоръ, а покрай пътя те приканват мъже, облечени в национални носии. Ние търсихме конкретен ресторант Laberia (така се казва местността наоколо), който ни беше препоръчан от българската албанка от хотела ни. Посрещна ни младеж с бял калпак:
Изображение
Изображение
В тези ресторанти се набляга на овче, телешко и козе месо. Лично мен, като привърженик на прасето, това особено не може да ме впечатли, но действително всичко беше много вкусно и много. Платихме 85 лева (с включен тлъст бакшиш) за 6 човека, което според мен е доста малко за такъв ресторант. По-важното е, че успяхме някакси криво-ляво да си поговорим с младежа с калпака. Каза, че през август има най-много туристи, най-вече от Косово, Черна гора, Босна... Както и на нас, и на тях за несгодите им са виновни политиците, данъците, той много работил, но малко му плащали, ама да хване да научи някой език не се е сетил - с ръце и крака си комуникирахме. Още преди половин век е казано: "Всеки народ заслужава съдбата си". За сметка на това десертът беше много интересен, като нишесте-реване ... по-скоро интересен, отколкото вкусен. :) Има една особеност с десертите в Албания. Когато сте на ресторант, не повдигайте темата за десертите, защото келнерите се объркват (поне ние до този извод стигнахме). Тъй като явно десертът винаги е комплимент от заведението и го поднасят заедно със сметката, независимо дали си го поръчал или не, ако предварително попиташ за десерт, изпадаш в една конфузна ситуация, защото те нямат два вида десерт и така или иначе ще ти го донесат. И в менютата няма десерти. Абе конфузни стават ситуациите, защото никой нищо не може да ти обясни на някакъв смислен език - цялата комуникация прилича на ръкопашен бой. Ама нали затова си избираме такива дестинации, за да е по-интересно! :)
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Аватар
Dragan_Trial
Дачия маниак
 
Мнения: 3023
Регистриран на: Пон Яну Пон, 04 Яну 2010 21:18:03 +0000, 2010 9:18 pm
Местоположение: София, Стрелбище; skype:dragan_trial; тел.0888339683
Автомобил: Sandero 1,5 dCi 85hp 04/2010

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот Dragan_Trial » Пет Юни Пет, 17 Юни 2016 00:55:25 +0000, 2016 12:55 am

На сутринта прекосихме набързо монументалния и фонтанния център на Вльоръ:
Изображение
Изображение
... и продължихме към Дуръс през Берат - друг планински старинен град, който се намира на около 80км навътре в Албания спрямо Вльоръ.
Тук за пръв път попаднахме на албанска магистрала:
Изображение
Дължината на отсечката е 30км, ограничението е 110км/ч, но по-фрапираща е ширината на аварийната лента - като вело алея. :) Иначе настилката беше екстра.
След като слезнахме от магистралата, тъкмо бяхме решили, че сме оставили архитектурните образци за отщяване в центъра на Вльоръ, но се оказа, че насред планината няма по-подходяща форма за сграда от тази, наподобяваща кораб:
Изображение

На места пътят стана малко кофти, но като цяло можеше да се поддържат 80-90км/ч без проблеми. Така стигнахме до Берат, който беше последният град, включен в списъка за световно културно наследство на UNESCO. Това наследство се оказа малко костеливо, защото паркирахме колата в подножието на хълма и от там имахме 30-40 минути катерене по безобразно стръмна улица:
Изображение
Изображение

Въпреки разочарованието ни при вида на автобусите, спрели точно пред входа на замъка (явно има заобиколен път за автомобили), определено си заслужаваше катеренето, защото Берат беше най-автентичния град, който видяхме в Албания:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

И тук се опитахме да поговорим с местните, например влезнахме във фурната за хляб, човекът буквално ни даде да влезем в самата пещ. Един албански дядка пък откъсна една от милионите си рози за Таня:
Изображение

Разбира се Берат си има и съвременен град:
Изображение
... с много кафенета, свежи идеи, познати марки, дядковци шахматисти като пред нашия народен театър, български велосипеди и ... нЕма такъв университет. :)
Не липсват обаче и малко позабаравени по нашите ширини услуги:
Изображение
Изображение
Пътят от Берат до Дуръс беше приятен, дори на места беше магистралоподобен. За Дуръс знаехме, че е бившата столица на Албания, а сега им е най-големият морски курорт и пристанище. След Вльоръ нямахме много големи очаквания, но още с влизането в града осъзнахме, че тук нещата са по-различни. Ширнаха са едни молове, усещаше се, че сме в по-богат град, който не е все още в строеж. Тук беше и най-хубавият (от гледна точка на удобства) хотел - Hotel Nais. Собственикът ни чакаше пред вратата и ни позна по регистрацията - няма такава усмивка. Веднага изтича и премести колата си (VW Caddy - да не повярва човек, че не е Mercedes-Benz), за да паркираме ние на възможно най-удобното място пред хотела. Свали ни багажа от багажника, приготви едни натурални сокове, едни кексове ... а в стаите направо се бяха престарали:
Изображение

Веднага излезнахме на разходка по крайбрежната улица:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Имаше нещо, което напомняше на крайбрежната улица в Солун.

Друго интересно нещо в града беше амфитеатърът, който е един от най-големите, които съм виждал, съизмерим (по мащаби, не по запазеност) много повече с Колизеума, отколкото с античния театър на Филипополис.
Изображение

Като цяло Дуръс добре комбинираше античния свят с модерно европейско звучене:
Изображение

Вечерта отидохме на 10 километровата плажна ивица на най-големия и известен албански курорт и попаднахме на ... екологична катастрофа:
Изображение
Оказа се, че преди няколко дена неизвестен танкер е излял огромно количество мазут в близост до брега и сега всичко беше излезнало на плажа. Всички сме виждали малки черни бучици мазут, които цапат банските и краката, по българското Черноморие, но такова нещо досега не бях виждал:
Изображение
Горките албанчета, доста неприятно е такова нещо да им се случи точно преди началото на сезона. Личеше си, че много бързат да изчистят.

Иначе самата плажна ивица на Дуръс наистина е впечатлителна по размери - май не съм виждал толкова дълъг плаж и с толкова много хотели от край до край:
Изображение

Хотелите се редуват така: един построен и работещ, един все още в строеж, един построен.... Улиците както навсякъде са в ремонт, предполагам, че до няколко години всичко ще е лъснато. Честно казано Дуръс е много интересен град, но по-скоро в центъра. Не бих си направил лятната почивка в някой от крайбрежните хотели, толкова близо до пристанището. Аз и на Слънчев бряг никога не бих отишъл де, може би крайбрежието на хотелската част на Дуръс ми напомня именно на българските мега курорти от този тип. Далеч по-хубаво би си изкарал човек на този къмпинг в удобни бунгалца около Dhërmi, южно от Vlorë.

И така, на следващата сутрин се упътихме от Дуръс към Тирана. Тъй като това са само 30 километра и то по магистрала, решихме да се отбием до Krujë - родния град на Скендербег (албанският Васил Левски, който се е борил с османците още през XV век). Пътят натам беше приятен и планински. Тъй като резервоарът вече беше преполовен, реших, че е станало време за второ зареждане с албанска нафта. Избрах си най-лъскавата бензиностанция, която видях - "elda". Друг критерий, по който си избирам бензиностанциите е, да може в тях да се плаща с карта. Според табелката, тази бензиностанция беше такава, затова смело казах на бензинджията да пълни догоре (да, в Албания и в България има бензинджии, за разлика от в западна Европа). Подавам му аз дебитната карта Visa и той ми клати глава. Хубаво де, ама ние нямаме достатъчно албански леки, кво прайм? Показвам му евро, той се съгласява и така платихме част от сметката в евро, част от сметката в леки. Накрая даже и ароматизаторче (борче) ни подариха. Та съветът ми е - питайте дали може да се плаща с карта преди да сипете гориво, защото това, че на табелката пише Visa и MasterCard в Албания не винаги вАжи... И така, заредени с нафта за 2.20 лева литъра, продължихме към Круйъ. Тъй като наближавахме Тирана, нещата ставаха все по-лъскави и истински:
Изображение

Отново се изкачихме в планината и се струпаха едни облаци, които да ни пазят от жегата. Доста е горещо в тази Албания, препоръчвам наистина да се ходи там или през май, или през септември, освен ако не сте отишли за морето.
В Круйъ има интересен нов замък-музей на Скендербег:
Изображение

Самият град не е впечатляващ, даже по-скоро обратното. Интересни бяха църквата, която се оказа джамия и маслината, която е засадена от самия Скендербег преди 5-600 години:
Изображение
Изображение

Тук витаеше обаче някаква американска пропаганда, или поне така ни се стори. Разни баби шият американския флаг, наслагани едни табелки за американско спонсорство - личи си, че са налети някакви пари, обаче духът на ориента си стои още...

Така оставихме града на Скендербег и поехме по пътя към албанската столица - Тирана. Като стана дума за пътища ... реално погледнато нямахме някакви срещи с агресивни или лоши шофьори в Албания, движението е по-скоро спокойно, но въпреки това прекалено често виждахме доста тежки катастрофи със следи от кръв по автомобилите и пътното платно. Това малко налагаше едно параноично и тягостно чувство, но ние нямахме никакви неприятности по пътя.

Тирана ни посрещна с многоцветни, но сравнително добре структурирани предградия:
Изображение

Хотелчето ни (не че не сме доволни, но не бих го чак препоръчал) беше точно в центъра. Пазиха ни паркомясто точно пред входа, за да бъде на осветено винаги колата. Но интериорът беше зашеметяващ:
Изображение

За сметка на това, Тирана много ни впечатли. Явно очакванията ми за Албания са били много занижени, защото столицата им наистина ми се стори доста европейска:
Изображение

В началото малко трудно се ориентирахме къде точно да седнем за обяд, но с питане на благонадеждно изглеждащи местен младеж нацелихме чудесен традиционен ресторант "Oda". Хапване и пийване на корем за 6 човека ни струваше 6700 леки (90 лева), което за ресторант подобен на "Воденицата" в София е доста прилична цена.

В центъра се преплитат няколко огромни булеварда, заобиколени от красиви стари и съвременни сгради:
Изображение
Изображение

Съвсем деликатно се преплитат старо и ново:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

В никакъв случай хората по улиците не са по-различни от хората в повечето европейски столици - модерно облечени, приветливи и усмихнати хора. Противно на очакванията ми, видях не повече от две жени със забрадки. Явно схващанията ми за Албания са били клиширани и неактуални.

Харесаха ми светофарите, чиито стълбове са осветени в цвета на активния светофарен сигнал - много хитро:
Изображение

В парковете има интересни образци на съвременни паметници и разбира се не е пропуснат да се подчертае култът към безбройните бункери на Енвер Ходжа:
Изображение
Изображение
Изображение

Направи ми впечатление, че много хора карат велосипеди, и то не познатите от западно-европейските градове разбрицани градски велосипеди, а съвсем прилични байкове. Според мен използването на велосипед е показател за нивото на развитост на обществото, а това, че има все пак някакво естетическо, а не само утилитарно, отношение към него, ме изненада искрено.

Браво на Тирана за центъра и уютната атмосфера:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Като залезна слънцето стана още по-приятно, излезнаха още повече млади хора, ресторантите се напълниха и ние също заседнахме в една скара. Този път направо се оляхме с яденето и всички бяхме с връхче, а още по-учудващото беше, че за шестимата платихме общо 60 лева - още си мисля, че не сметнаха правилно сметката.
Сещам се за още една албанска ресторантска особеност - приборите винаги са завити супер стегнато в салфетка, която е намокрена предварително и развиването и е изключително сложно без да я скъсаш. Не можах да разбера защо се опитват да затруднят клиентите си в тази елементарна операция, но практически във всички ресторанти, които посетихме, ни отнемаше по няколко минути да успеем да извадим вилицата от салфетката, без да скъсаме последната. :)

Разходката в полунощ в Тирана също беше много приятна и в никакъв случай не сме се чувствали притеснени от гледна точка на сигурност. Дори ми се струва, че Тирана е по-оживена от София в малките часове. И тук по това време излизат по-новите Mercedes-Benz:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

За следващия ден бяхме планували да напуснем вече Албания и да спим в Охрид, Македония. Сутринта закусихме на богато в хотела, и потеглихме по пътя към Македония, който както 90% от цялата Албания е на места в ремонт, на места се изгражда наново:
Изображение

След като магистралата свърши десетина километра след Тирана, лека полека започнахме да навлизаме в планините, движейки се покрай една извита река:
Изображение

Пътят може и да не е в перфектно състояние – тук-таме има неравности и дупки, поддържат се около 70км/ч без проблем, но за сметка на това беше много красив:
Изображение
Изображение
Изображение

Два часа и около 2 километра след Тирана зърнахме Охридското езеро и македонския бряг:
Изображение

От високите планини в Албания се вижда колко голям всъщност е езерото - 30 на 15 километра, достатъчно голямо, за да се губи в далечината, като море. Имахме две възможности да стигнем до Охрид - по късия маршрут от северната страна (през македонския град Струга) или по дългия маршрут от южната страна, през известния македонски манастир Свети Наум. Избрахме си по-дългия маршрут, за да можем да се полюбуваме на езерните гледки. Самият път се оказа чисто нов и точно по ръба на водата. Спокойно се поддържа и доста висока скорост:
Изображение

По този път срещнахме и последния албански бункер - забавни бяха тези осмиващи отминалия режим паметници:
Изображение

Стигнахме и до мини-границата между Албания и Македония край Свети Наум. Малко бавничко вървяха нещата тук, но пък никакви усложнения не сме имали. Единствено поискаха личните карти/паспортите и зелената карта на Lodgy-то.

Добро дојдовте во Македниjя:
Изображение

Манастирът Свети Наум ми беше малко прекалено туристически, може би най-вече ме впечатлиха пауните и вкусната скара:
Изображение
Изображение

Ултимативната македонска гъзария е да обядваш на сал срещу течението на река Црни Дрим, която се влива в езерото.
Изображение

За Охрид си бяхме запазили три апартаментчета в една къща за гости - отличен избор. Ако някога ходите в Охрид, просто няма нужда да мислите къде да спите - страхотно разположение, супер ниски цени (ние спахме за по 10 лева на легло), паркомясто за колата в двора на къщата и много услужлив и разбран хазяин.

Сега ... не може да идеш до Охридското езеро и да не се повозиш на лодка, колкото и близко да ти е хотела до стария град:
Изображение
Изображение

Учудващо чиста е водата в това езеро. Това е така, защото тя не се задържа много - река Црни Дрим се влива, а река Струга изтича от него, освен това има много извори по дъното. В стария град има стотици малки и големи църкви, Самуиловата крепост на хълма и чаршията, което е станало типичната туристическа цигания. Поне слава Богу циганията се е концентрирала напълно в тази пешеходна улица на града и останалите квартали са малко или много по-автентични.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Последната вечер от екскурзията ни също не мина без стабилна вечеря.

На сутринта натоварихме нас шестимата и багажа в Lodgy-то:
Изображение
... и потеглихме към дома. Идеята ни беше да обядваме в Скопие и привечер да сме си вече в София.

Първата спирка за деня беше в град Струга (на 10км от Охрид), от където бурно изтича едноименната река:
Изображение

Пътят между Охрид и Скопие се характеризира предимно със строежи на магистрали и джамии. Много е странно, като в Байконур се чувстваш - във всяко село има по три четири нагласени за излитане ракети. Още по-странното е, че в тези села се развяват едни масивни албански знамена. Връщайки се от Албания не може да не ти направи впечатление, колко малко е застъпен исляма в Албания и колко наобратно са нещата в албанските поселения в Македония. Не разбирам нито от религии, нито от политика, но минавайки през тези села чувствах някаква смесица от съжаление към македонците, че трябва да се справят с този проблем, и едновременно с това радост, че не трябва да се справяме ние с него.

Малко преди Скопие почнаха едни бариери (4 броя) по магистралата, на които ни взимаха по лев-два. Даваш ги, кво да правиш...

Скопие ни посрещна със статуя на конник. Оказа се, че това е най-често срещаното явление в този град, след йонийския капител, китайските двуетажни автобуси и забрадките. Аз бях ходил преди няколко години в Скопие и знаех за древногръцко-мюсюлманския облик на града, но за другите от групата ситуацията беше още по-шокираща.

Първо спряхме на централния пазар, който беше все едно си в Истанбул:
Изображение
Изображение
Изображение

По сергиите се разнасяха топли чайчета в специфичните турски стъклени чашки - една много хубава традиция, която много добре пасва ... на изток. И така, разбрахме едната страна на монетата.

Спряхме колата на другата страна на монетата, на пъпа на центъра, на платения паркинг до хотел Holiday Inn и се гмурнахме в ... лош декор на евтин филм за древен Рим. Ама то са едни сгради, олеле! Дорийски колони със стъклени фасади зад тях...
Изображение

Едни пластмасови полилеи като от Версай по улиците, около които се прескачат стотици статуи...
Изображение

Едни построени кораби, които са по-високи от мостовете наоколо - нито могат да дойдат, нито да си тръгнат...
Изображение

Едни Филипи Македонски в мащаб 200:1...
Изображение

Па триумфални арки...
Изображение
(Те и румънците имат триумфална арка, ама нямат една спечелена война...)

Ще спра с тази снимка, от която лесно си личи бутафорията на изграждане на тези декори ... ъъъ ... сгради:
Изображение

Не знам това сигурно е някаква форма на защита и диференциране от съседния квартал с чайчетата. Не знам, може би това е и единствения начин...

Както и да е, върнахме се при колата на паркинга, където я заварихме със счупен заден ляв прозорец и съответно с две чанти по-малко:
Изображение
Липсваха мръсните ми гащи и тениски, както и чантата с допълнителните обективи на фотоапарата ми (имах си чудесна Sigma 18-50mm f2.8 EX DC, сега вече си я нямам -> вероятно е или в римския декор, или при чайчетата).

За сметка на това обаче си имах удоволствието да си платя паркинга, за да мога да излезна от него, и да се запозная с македонската полиция, която в събота нямала печат и не можела да ми подпечатат служебната бележка, която ще ми потрябва при напускане на тази чудесна страна (малко се ядосах заради обектива :) ). Та така, опитахме се да почистим натрошените стъкла от последния ред седалки и подготвихме Lodgy-то за последните 250км от Скопие до София:
Изображение

Мда, ние обичаме по-алтернативните дестинации за пътуване, но явно си има причини те да са именно алтернативни и непредпочитани, застрахователите да се дърпат да застраховат колите за там и т.н. Наясно съм, че това е просто късмет ... можеше да се случи и в Германия да бяхме отишли - гадни хора има навсякъде по света. Както не съжалявам, че отидохме до Армения, така и не съжалявам, че минахме през Македония. Просто ме е яд, че някаква такава случка малко ми почерня спомените - основната причина, поради която пътуваме толкова много.

Влезнахме си в България, ширна се един хубав път (още съм ядосан за обектива):
Изображение

За пореден път си казах, че именно когато се прибирам обратно вкъщи, се усмихвам най-истински:
Изображение

Определено препоръчвам Албания като туристическа дестинация. Много ни беше интересно, видяхме много красиви неща, извадихме си наши си изводи за тази страна. Според мен избраният маршрут е удачен, реално погледнато не успяхме да разгледаме единствено Shkodër на север. Засега Албания върви като чели малко зад България, но като гледам мащабите на строителство, може и да не е още дълго време така…
Навъртяхме малко повече от 2000км, средният ни разход беше 5,9л/100км, при средна скорост от около 50км/ч. Похарчените пари за всичко (с подготовка, спане, ядене, път) се закръглиха на под 500 лева на човек за 7 дни.

Ако имате някакви въпроси или съм пропуснал нещо (хаха, с този обем - едва ли), ще се радвам да ви помогна с каквото мога.

Сега ни предстои доста по-сериозно пътешествие обаче...
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Аватар
Dragan_Trial
Дачия маниак
 
Мнения: 3023
Регистриран на: Пон Яну Пон, 04 Яну 2010 21:18:03 +0000, 2010 9:18 pm
Местоположение: София, Стрелбище; skype:dragan_trial; тел.0888339683
Автомобил: Sandero 1,5 dCi 85hp 04/2010

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот radowolf » Пет Юни Пет, 17 Юни 2016 08:38:38 +0000, 2016 8:38 am

Браво ... отново ми отне половин час от времето, но си струваше четенето. Радвам се за вас. Жалко за щетата, ама пък важното е че сте си изкарали страхотно. Ще чакам следващия пътепис.
яки спирачки, лек волан, кеф в жегата, мъглоразпръсквачи, 2 поспаланки и лъскава боя!
Изображение
Аватар
radowolf
Дачия маниак
 
Мнения: 8185
Регистриран на: Чет Мар Чет, 18 Мар 2010 11:01:17 +0000, 2010 11:01 am
Местоположение: Дряново
Автомобил: Dacia Sandero 1.4 mpi 75 кс - K7J 710

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот stivans » Пет Юни Пет, 17 Юни 2016 15:47:59 +0000, 2016 3:47 pm

radowolf написа:Браво ... отново ми отне половин час от времето, но си струваше четенето. Радвам се за вас. Жалко за щетата, ама пък важното е че сте си изкарали страхотно. Ще чакам следващия пътепис.

+1
Dacia Duster E2 Laureate, 1.6 16V 105 к.с.,LPG(ГИ), 4x2
Аватар
stivans
Дачия маниак
 
Мнения: 764
Регистриран на: Пон Юни Пон, 21 Юни 2010 22:21:00 +0000, 2010 10:21 pm
Местоположение: Стара Загора
Автомобил: Duster Laureate 1.6 105 к.с. LPG, 4x2

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот momcho_bg » Пет Юни Пет, 17 Юни 2016 20:40:58 +0000, 2016 8:40 pm

Страхотно четиво. Браво! Прочетох пътеписът ти с голям интерес. Все едно и аз съм бил там.
Чакам с нетърпение описанието след следващото голямо пътуване.
momcho_bg
Дачия маниак
 
Мнения: 312
Регистриран на: Сря Юли Сря, 24 Юли 2013 19:26:18 +0000, 2013 7:26 pm
Местоположение: Червен бряг
Автомобил: Дачия Логан 1,5 dci, 68 hp, фаза 1

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот Хектор » Съб Юни Съб, 18 Юни 2016 11:05:29 +0000, 2016 11:05 am

Браво!!!
Аватар
Хектор
Дачия маниак
 
Мнения: 1073
Регистриран на: Чет Авг Чет, 14 Авг 2014 13:51:17 +0000, 2014 1:51 pm
Местоположение: София
Автомобил: Renault MEGANE Sedan IV 1.5 Dci

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот penywise » Съб Юни Съб, 18 Юни 2016 19:58:01 +0000, 2016 7:58 pm

Супер пътепис!!
penywise
Дачия маниак
 
Мнения: 325
Регистриран на: Вто Авг Вто, 26 Авг 2014 22:37:21 +0000, 2014 10:37 pm
Местоположение: София
Автомобил: ----

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот Santi » Пон Юни Пон, 20 Юни 2016 16:45:30 +0000, 2016 4:45 pm

Драго, както винаги пътепис на ниво :)
Много ми беше интересно! Като гледам по твоите снимки, Албания силно ме изненадва (положително), а Македония разочарова. Хареса ми маршрута по който сте минали, един ден ще се опитам и аз да го прекося :) Поздравления още веднъж :)
Сандеро 1.5 dci Лауреат+ ... GT line
Аватар
Santi
Дачия маниак
 
Мнения: 1287
Регистриран на: Съб Фев Съб, 07 Фев 2009 20:35:06 +0000, 2009 8:35 pm
Местоположение: София
Автомобил: Dacia Sandero GT line

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот Bulharz » Пон Юни Пон, 20 Юни 2016 21:23:52 +0000, 2016 9:23 pm

Прекрасно написано!
Bulharz
Дачия фен
 
Мнения: 69
Регистриран на: Нед Яну Нед, 22 Яну 2012 11:03:53 +0000, 2012 11:03 am
Местоположение: Шумен
Автомобил: Dacia Logan MCV 1,6, E2; Sandero 1,2 E2

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот anthrax » Вто Юни Вто, 28 Юни 2016 16:31:43 +0000, 2016 4:31 pm

А през Игуменица по-добре ли е да се кара за Саранда? При мен Sygic платената версия и Here maps ми показват , че трябва да сляза от магистралата още на Йоанина
Аватар
anthrax
Дачия фен
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Дек Нед, 28 Дек 2014 01:27:22 +0000, 2014 1:27 am
Местоположение: София
Автомобил: Dacia Logan I 1.4 MPI LPG

Re: Албания с Lodgy

Мнениеот Dragan_Trial » Пон Юли Пон, 04 Юли 2016 23:41:14 +0000, 2016 11:41 pm

Ние искахме да се движим по морето. Иначе най-бързо и кратко е през Йоанина и директно към Албания - да.
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Аватар
Dragan_Trial
Дачия маниак
 
Мнения: 3023
Регистриран на: Пон Яну Пон, 04 Яну 2010 21:18:03 +0000, 2010 9:18 pm
Местоположение: София, Стрелбище; skype:dragan_trial; тел.0888339683
Автомобил: Sandero 1,5 dCi 85hp 04/2010

Следваща

Назад към Пътешествия с Дачия

  • Кой е на линия

    Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта